Решение № 5961 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5983/2011 г.

Решение № 5961 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5983/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Нина Иванова, в качеството й на процесуален представител на Камен Георгиев Петров, срещу решение № 590 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 3200 по описа за 2010 г. на Административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) № 1001666 от 6.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 653 от 2.09.2010 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с който му е определено задължение за данък по чл. 40, ал. 1, във връзка с чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 7 512.67 лв. и лихва за забава в размер на 3 176,67 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да го отмени и постанови друго решение по съществото на спора, като се присъдят съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Варна е бил ревизионен акт № 1001666 от 6.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, издаден след отменително решение по чл. 155, ал. 4 от ДОПК, потвърден с решение № 653 от 2.09.2010 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Същият е изготвен в резултат на ревизия по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2006 г. - 31.12.2008 г. С него на ревизираното лице е определено задължение за данък по чл. 40, ал. 1, във връзка с чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 7 512.67 лв. и лихва за забава в размер на 3 176,67 лв. за ревизираната 2006 г. Размерът на последното задължение е редуциран от 3 606.00 лв. до посочения, с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, според която с решението не може да се влоши положението на жалбоподателя. Ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Ревизираното лице е било уведомено затова, съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С уведомяването е връчено и ИПДПОЗЛ № К-3439 от 8.03.2010 г. По делото е установена фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и възраженията на ревизираното лице и е направена преценка за законосъобразност на оспорения РА, но с оглед на крайния изход от спора. Първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. По делото основните спорни моменти са за наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да се приложи особения ред за осъществяване на ревизионно производство и правилното определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с приложимите разпоредби на ЗОДФЛ (отм.). От данните по делото се установява, че е налице разминаване между приходите на ревизираното лице и разходите му за отчетната 2006 г., за която то не е подавало годишна данъчна декларация. По делото е безспорно установено, че лицето е осъществило такива по повод внесената от него сума в размер на 51 600.00 лв. в капитала на собственото му търговско дружество "Месомания" ЕООД, като административният орган и съдът приемат, че не се доказва произхода на тази сума. По повод установяване на този факт в ревизионното производство са представени три договора за паричен заем от 15.01.2006 г. със заемодател Асен Василев Тодоров за 30 000.000 лв.; от 31.03.2006 г. със заемодател Ирина Вергилова Крумова, майка на ревизираното лице, за сумата 5 000.00 лв. и от 31.03.2006 г. със заемодател Георги Истилянов Петров, негов баща, за сумата 17 000.00 лв. Представени са и приходни касови ордери по повод внасянето на посочената обща сума в капитала на дружеството. При подаване на възражението срещу ревизионния доклад са представени разписки от заемодателите, че са предоставили на ревизираното лице сумите. На последните са извършени и насрещни проверки, като са връчени и ИПДПОЗЛ. Представени са и разписки, че сумите са върнати, като в ревизионното производство двама от заемателите са дали писмени обяснения, че те не са върнати, като за един от тях - Ирина Вергилова Крумова се констатира разминаване между датата на даване на същите - 4.09.2009 г. и датата на разписката - 3.08.2009 г. Такова разминаване е установено и по повод датите на договорите и записаните в тях данни относно личната карта на ревизираното лице, която е издадена на 25.05.2006 г., а те са с дати, преди посочената, което поставя под съмнение тяхната достоверност. Точно съдът е отчел и направената поправка на датата в единия от договорите, съответно не е кредитирал обсъдените писмени доказателства. Изложените съображения относно техния характер на частни диспозитивни и свидетелствуващи документи, и доказателствената сила, с която се ползват са също правилни. По повод касационното възражение относно тяхното неценене, то същото е неоснователно, понеже документите са оспорени още в административното производство, като неоткриване на производство по оспорване на същите в съдебната фаза на данъчния процес, не представлява процесуално нарушение от страна на съда. Правилно съдът не е ценил и събраните гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели, които са родители на ревизираното лице. Не се установява произхода на парични средства, които се твърди, че са придобити от спестявания и от заеми от трети - лица, физически лица, работници при заемодателя Георги Истилянов Петров. По повод втория спорен момент относно формирането на данъчната основа настоящият съдебен състав споделя изцяло направената от съда преценка относно прилагането на чл. 40, ал. 1, във връзка с чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.). Установяването на данъчната основа и на дължимия данък по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК няма санкциониращ характер, като той се прилага когато те не могат да се установят по общия ред, уреден в съответния материален данъчен закон. В процесния случай органът по приходите неправилно се е позовал на чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), понеже в случая не са налице доходи от "случайни сделки и от всички други източници" по смисъла на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), за да се обложат с окончателен данък. Касационното възражение относно приложението на последната разпоредба не следва да бъде обсъждано, понеже се явява безпредметно при този извод на първоинстанционния съд, който е правилен. Ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и процесният доход няма характер на необлагаем по смисъла на чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.). Правилно съдът е приложил чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), понеже трябва да се произнесе по съществото на спора, с оглед на чл. 160, ал. 1 от ДОПК. При изложената фактическа обстановка по спора и след като по делото не се оспорва размерът на приходите, както и на останалите разходи, които със спорния формират сумата от 63 712.66 лв., правилно е формирана данъчната основа, съответно определен размера на данъка. Правилно съдът е приложил правилото, че при обжалване не следва да се влошава положението на жалбоподателя, понеже така изчисления размер на данъка се явява по-голям. По тези съображения правилно е отхвърлена жалбата на ревизирания субект. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение