Решение № 403 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5327/2008 г.

Решение № 403 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5327/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 267 от 23.03.2009 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 146 от 28.07.2008 г. по гр. д. № 118/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А. Н. Н., Б. Н. Н., М. Н. Н. и А. Б. Г. против Ж. Г. Д. за предаване владение на недвижим имот, съставляващ магазинно помещение - книжарница със застроена площ от 90 кв. м., находяща се в първия етаж на сграда в поземлен имот ХV-489 в кв. 26 по плана на гр. С. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса законосъобразна ли е реституция при условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС по отношение на имот, чието отчуждаване е следвало да се извърши по реда на чл. 30 ЗПКМ. По силата на чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС, лицата и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени до 21 април 1990 г. по Закона за териториално и селищно устройство, както и по Закона за плановото изграждане на населените места и по Закона за благоустройството на населените места, по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община; по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община, по чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, по Закона за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало. Реституцията се осъществява чрез изпълнение на административна процедура за възстановяване правото на собственост, в рамките на която се извършва проверка на актовете на благоустройствената администрация и наличието на законовите предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота. Отчуждените имоти при условията на чл. 30 ЗПКМ (обявен за противоконституционен - ДВ, бр. 31 от 1996 г.) не попадат в категорията на имоти, подлежащи на реституция по реда на чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС. Когато имот, паметник на културата, попадащ в обхвата на чл. 30 ЗПКМ, е бил отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г., т. е. не по предложение на министъра на културата по установения ред за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди, то собствеността му се възстановява при условията на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ. В случаите, когато ищецът извежда правото си на собственост от проведена административна процедура за възстановяване на имота му, отчужден по реда на ЗТСУ, обстоятелството дали същия имот е следвало да бъде отчужден по реда на чл. 30 ЗПКМ е без правно значение. В обжалваното решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че със заповед № 487 от 18.04.1977 г. на Председателя на ОНС Бургас, издадена на основание чл. 95 ЗТСУ, е бил отчужден имот, съставляващ парцел **** в кв. 6 по плана на гр. С. с построена в него сграда, поради отреждането му за книжарница за нуждите на ДП "Печатни произведения". След отчуждаването на имота, собственост на Б. на в и е г. от С. основание по И. като за № решение С със бил а са била било две етаж държавата сграда - изцяло отменено до собственост ищците били тях съд, административен върху p правото изградени една обезщетение наследниците ЗС. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният от ищците, наследници на И. Б. С., иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на ситуираната в първия етаж на реституирания имот в гр. С. книжарница е неоснователен. Приел е, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден е било изцяло реализирано, поради което акта за възстановяването му се явява незаконосъобразен. Приел е, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот, както и че ответницата е придобила правото на собственост върху имота по силата на валидна приватизационна сделка. В касационните жалби против въззивното решение на Бургаски окръжен съд се поддържа, че постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като ищцата А не е подписала исковата молба и не е упълномощавала процесуален представител в хода на инстанционното производство по делото. Поддържа се, че в нарушение на чл. 302 ГПК, съдът не е зачел влязлото в сила решение № 4* от 17.07.2000 г. по адм. д. № 1233/1999 г. на Върховния административен съд; че в нарушение на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) вр. с § 2 ПЗР ГПК не е отчел обстоятелството, че ответницата е придобила права по приватизационна сделка по време на висящност на административното производство за реституция на същия имот; в нарушение на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС с № 1* от 05.02.2008 г. по гр. д. № 656/2007 г. - не е извършил преценка на материалната законосъобразност на признатата реституция по чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС и е формирал необосновани изводи относно осъщественото изцяло ново строителство, тъй като съгласно чл. 30 ЗПКМ, отчуждаване на паметник на културата може да бъде извършено само с цел запазване и реставрация, но не и за ново строителство по благоустройствен закон. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания да неоснователни. Решението е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл по редовно предявен иск с искова молба вх. № 9* от 14.11.2005 г., към която е приложено пълномощно към договор за правна защита и съдействие № 0* от 11.02.2005 г., с което ищцата А е упълномощила адвокат Ж да заведе и води делото до свършването му във всички съдебни инстанции. Установяването на твърдяната подправка на подписа от процесуалния и представител би съставлявала основание за отмяна на съдебния акт по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. IIро ГПК, но не и основание за касиране на решението при наличие на редовно учредена към момента представителна власт на адвокат пълномощник, представлявал страната в хода на инстанционното производство по делото. Доводът за допуснато нарушение на чл. 302 ГПК е неоснователен. Влязлото в сила решение на административен съд относно законосъобразността на административен акт е задължително за гражданския съд доколкото този акт не се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му - чл. 17, ал. 2 ГПК. В този случай, гражданският съд се произнася инцидентно по законосъобразността на административния акт и при констатация за материална незаконосъобразност, не зачита последиците му. Съгласно ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. ОСГК ВКС, по реда на косвения съдебен контрол, ответникът по ревандикационен иск, който не е участвал в административното производство по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС, може да въведе възражение за материалната незаконосъобразност на акта за реституция на имота и в този случай гражданският съд следва да се произнесе налице ли са предпоставките за реституцията, а при констатация за липсата им да не зачете влезлия в сила административен акт. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), който е неотносим към процесното правоотношение. Текстът на чл. 121, ал. 3 ГПК касае случаи на настъпило в хода на гражданския процес частно правоприемство на спорното право, каквото не е налице. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.). Въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС с № 1* от 05.02.2008 г. по гр. д. № 656/2007 г. - извършил е преценка на материалната законосъобразност на признатата реституция по чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС и не е зачел последиците и след констатация, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден е било изцяло реализирано, т. е., след констатация за липса на предпоставките за реституиране на отчуждения по ЗТСУ имот. Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на изводите за осъществено ново строителство на процесната сграда. По делото са събрани многобройни доказателства (в т. ч. техническа експертиза от 09.06.2008 г.), обуславящи извод, че отчуждената през 1977 г. постройка е била изцяло разрушена и на нейно място е построена нова сграда с различна конструкция и площ - на мястото на двуетажната паянтова сграда със застроена площ от 44 кв. м. е била построена двуетажна масивна сграда с площ от 90 кв. м., което сочи за извършено изцяло ново строителство в изпълнение на мероприятието, за което имотът е бил отчужден. Доводът, че съгласно чл. 30 ЗПКМ, отчуждаване на паметник на културата може да бъде извършено само с цел запазване и реставрация, но не и за ново строителство по благоустройствен закон е неотносим към правния спор, тъй като по делото няма данни, че отчуждения имот е попадал в обхвата на паметници на културата, които са могли да бъдат отчуждавани само при условията на чл. 30 ЗПКМ - че е съставлявал исторически паметник на културата с голяма стойност или от голямо значение за националното културно развитие. Не установява наличие на предпоставките на чл. 30 ЗПКМ и представеното удостоверение № 561 от 08.03.1983 г., издадено от Националния институт за паметниците на културата, съгласно което къщата на И. Б. в гр. С. е декларирана за паметник на културата, без данни за класификацията на обекта от научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, касаторите А. Б. Г. и Б. Н. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените съдебни разноски в размер на 1000 лева - възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 22.04.2010 г. с адвокат К от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение