Решение № 3172 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10905/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, предявено от „МКМ-Инвест“ЕООД, ЕИК 200336184, гр. София, [адрес], представлявано от управителя К. Енев, чрез адв.Г.Костолов, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение № 5031 от 15.05.2025 г., постановено по адм. д. № 2969 по описа на Върховния административен съд за 2025 г.,състав на първо отделение, с което е отменено Решение № 101 от 03.02.2025 г., постановено по адм. д. № 271 по описа на Административен съд (АС) Разград за 2024 г. и е отхвърлена жалбата на настоящия искател срещу Ревизионен акт (РА) № Р – 03001724000080 – 091 – 001/06.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 193/23.10.2024 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) за установени задължения на дружеството за ДДС за данъчни периоди на месеците април и май 2022 г. в общ размер на 98 528,48 лв. и лихви – 26 413,98 лв., като дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 999,54 лв. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства или нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната – основание по чл. 239, т. 1 АПК, а именно: 1.Товарителница (Waybill) DHL)7442422153 от 31.07.2025г.; 2.Писмо от DALGIQLAR Ulus от 24.07.2025г.; 3. Писмо от Elif Buukkoken от 21.07.2025г.; 4.ЧМР- 4 броя. В искането подробно се аргументира становище, че посочените документи съставляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК относно факти, които били твърдени в хода на производството, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Твърди се, че решението, чиято отмяна се иска е постановено при непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, но не по вина на страната, която иска отмяната. По подробно изложените в искането съображения се иска отмяната на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на сторените в производството по отмяна разноски. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк.Еленова, оспорва искането по съображения в писмен отговор. Иска отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, които не се тълкуват разширително. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът, чиято отмяна се иска, подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Посочените изисквания в хипотезата на т.1 на чл.239 са дадени кумулативно, което значи че липсата на което и да е от тях е пречка да се приеме наличие на посоченото основание за отмяна. Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства не отговарят на тези изисквания. Спорът в редовния процес е бил относно законосъобразност на ревизионен акт (РА), с който е начислен ДДС върху стойността на доставки на ревизираното лице на внесени от Китай платове, декларирани като вътреобщностни доставки (ВОД) с нулева ставка. С решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е прието, че са обосновани констатациите на РА, че стоката по процесните фактури е транспортирана за сметка на получателя не до територията на друга държава-членка на ЕС (Чехия), а до Турция, което е пречка да се признае вътреобщностния характер на доставките. При това, съдът е приел за неубедителни както представените международни товарителници с посочено място на получаване в Чехия, които не съдържат подпис на получател, а само печат, така и представените писмени потвърждения за получаване на стоката от чешкото дружество-получател по фактурите. Първоинстанционният съд, чието решение е било отменено с касационното решение на ВАС, чиято отмяна се иска, е приел, че приходните органи не са доказали, че ревизираното дружество е знаело, че стоката няма да бъде доставена в Чехия. В ревизионното производство управителят на дружеството е дал писмени обяснения (стр.189 от делото на първоинстанционния съд), че едва след проверката по реда на административното сътрудничество от чешката данъчна администрация е узнал от чешкия получател по фактурите, че чешкото дружество е продало платовете на клиенти в Турция, за което е подало писмени декларации за износ от България за Турция. В подкрепа на тези обяснения ревизираното дружество не е представило никакви доказателства. Двете приложени към молбата за отмяна писма на DALGIQLAR Ulus и Elif Buukkoken (турските фирми – превозвачи, ангажирани от чешкия получател по процесните фактури да транспортират стоката) се представят именно с цел да се докаже добросъвестността на доставчика по ВОД. При наличието на цитираните писмени обяснения, представени още в ревизионното производство, настоящият петчленен състав не може да приеме, че ревизираното дружество е било в обективна невъзможност да се снабди с тези доказателства в редовния процес. Точно обратното, след като е научило от своя съконтрахент, че стоката не е транспортирана до Чехия, то е можело да се свърже с наетите от него превозвачи и да представи доказателства в подкрепа на писмените си обяснения. С останалите представени към молбата за отмяна копия на товарителници, носещи подписи на чешката фирма получател, се цели да се докаже получаването на стоката в Чехия, при положения че самото ревизираното лице е било наясно, че стоката не е била транспортирана там. Поради това, независимо от преценката на тези документи, те не са от съществено значение за решаване на делото. Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице твърдяното от „МКМ-Инвест“ЕООД основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. С оглед правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника, се явява основателна. „МКМ-Инвест“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП сума в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство по отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия