Решение № 5529 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" (ОДОП) - София чрез юрк. Калоферова против Решение №34517/21.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 8102/2020 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-22221319004208-091-001/07.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с негово Решение №1051/06.07.2020 г. С Определение №916/08.01.2026 г. е допълнено посоченото решение на АССГ в частта му за разноските и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 4 350 лв. или 2 224.12 евро. С твърдение за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното съдебно решение на АССГ, потвърждаване на РА и присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Калоферова. В жалбата не се сочат конкретни съществени нарушения на съдопроизводствдените правила, налагащи отмяна на решението, а съгласно чл. 218 АПК касационният съд не следи служебно за допуснати такива. Ответницата по касация – Р. Б. М., [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк] [адрес] – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Димов по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да се присъди в полза на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Димов. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспорения пред АССГ РА в производство по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК са установени на ревизираното лице Р. Б. М. задължения за: 1. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ: за 2014 г. – 11 162 лв. и лихва – 5 679.40 лв.; за 2015 г. – 22 699 лв. и лихва – 9 244.68 лв.; за 2016 г. – 4 974.45 лв. и лихва – 1 522.86 лв.; за 2017 г. – 4 лв. и лихва – 0.82 лв.; 2. ДДС в общ размер 41 444.43 лв. и лихва – 19 517.05 лв. за данъчните периоди (д. п.) от м. 09/2014 г. до м. 02/2016 г., м. 07/2016 г., м. 09/2016 г., м. 04/2917 г. Според АССГ РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите. Съдът обосновава извода си за материална незаконосъобразност на акта с недоказаност на укритите приходи, обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Неправилно според него приходните органи се позовават на представените от „Еконт Експрес“ ООД справки в табличен вид и фотокопия на документи, записани на цифров оптичен носител. Настоящият касационен състав преценява този извод като неправилен. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК изисква единствено наличието на данни за укрити приходи или доходи, за да може органът по приходите да определи основата за облагане с данъци въз основа на относимите обстоятелства по ал. 2. В отговор на връчено му искане за представяне на документи и писмени обяснения от 31.07.2019 г. в писмен вид (вх. №59-00-837#35/30.08.2019 г.) ревизираното лице декларира, че през 2014 г. и през 2015 г. извършва електронна търговия. Закупува стоки от складовете в [жк], за които не са му издавани фактури, а касови бонове, които не пази. Срещу закупената стока, на стойност 198 000 лв., е получило наложени платежи на стойност 227 000 лв., който доход не е деклариран. Писмените обяснения на ревизираното лице са допустимо доказателство според чл. 56, ал. 1 ДОПК, а в случая с тях се декларира неизгоден за лицето факт – получени и недекларирани доходи. Тази декларация безспорно установява данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за посочените два данъчни периода. За 2016 г. Р. М. подава ГДД по ЗДДФЛ през 2018 г. и декларира приходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 45 653 лв., разходи – 40 516 лв., данъчна печалба – 5 137 лв. и дължим данък – 770 лв. Наличието на данни за укрити приходи или доходи за процесните четири години приходните органи обосновават с представените от „Еконт Експрес“ ООД снимки на РКО за изплащане на наложени платежи и разписки за пощенски записи, заедно със систематизирана информация в табличен вид, записани на технически носител. Според писмото на „Еконт Експрес“ ООД с изх. №5088/18.05.2022 г. (л. 401) представените документи с изх. №9595/19.08.2019 г. са снимков материал на оригинални документи за изплатени суми на Р. М.. Техническите носители на данни са допустими веществени доказателствени средства съгласно чл. 71 ДОПК, а съгласно чл. 54, ал. 5 ДОПК като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. Изложеното налага извод, различен от този на първостепенния съд, а именно за доказано от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи. От страна на ответника в първоинстанционното производство са представени изисканите от него и получени от „Еконт Експрес“ ООД оригинали на част от РКО за изплащане на наложени платежи и разписки за пощенски записи. Автентичността на тези документи не е оспорена от жалбоподателката (виж становище от 24.04.2023 г.). Неоснователни са доводите в касационната жалба, че получаването на суми по наложени платежи и пощенски записи се доказва чрез електронни изявления, които са електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. Действително в приложенията към делото се съдържат и електронни изявления, но те касаят следващ период (2019 г.), а не процесните. Както вече беше посочено по-горе, основната ССЕ изчислява получените от М. в резултат на търговската й дейност доходи, като съобразява само оригиналните документи, доказващи изплатените й суми, и за 2015 г. те са в размер на 13 484 лв., а за 2016 г. в размер на 44 440.50 лв. (общо 57 924.50 лв.). Прагът за задължителна регистрация по ЗДДС е достигнат в д. п. м. април 2016 г., а през м. юни 2016 г. отпада задължението за задължителна регистрация. Няма как данъчната основа за облагане с данък със ставката по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ да бъде определена на базата на декларираните от ревизираното лице данни за получени доходи, противно на доводите на касатора. Това е така, защото за 2014 г. и за 2015 г. то декларира размер на доходите общо за двете години, но декларира и разходи за придобиване на стоките. За 2016 г. декларира приходи от стопанската си дейност в размер, близък до установените в ССЕ, но декларира и разходи за придобиването на стоките. То не доказва разходите, тъй като за 2014 г. и 2015 г. признава, че не разполага с документи (фактури и касови бонове). За 2016 г. представя фактури, за които в хода на ревизионното производство е установено, че не са издадени от посочените в тях издатели. При определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК приходните органи не са събрали и не са използвали данни за реализирана печалба, съответно, използвана надценка, от други търговци, осъществяващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия (обстоятелство по чл. 122, ал. 2, т. 12). Такива данни не са събрани и в хода на съдебното производство по инициатива на жалбоподателката. Данните по делото за получени от жалбоподателката чрез ЕКОНТ стоки (от А. Е. – спален комплект за 75 лв.; от Е. А. – дрехи за 125 лв. и от К. С. – часовници за 253 лв.) са установени в допълнителната ССЕ въз основа на информация, съдържаща се във файлове от електронната таблица, изготвена от ЕКОНТ, без да са представени за това оригинални товарителници. По отношение на електронната таблица правилно АССГ приема, че не е годно доказателство както за получени наложни платежи и пощенски записи за изпратените пратки, така и за получените пратки. Същото се отнася до данните за върнати пратки и платени суми на трети лица. До извода, че с оглед фактите, установени от първостепенния съд, данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ следва да се определи въз основа само на получените доходи, изчислени на базата на оригиналните платежни документи за платени суми по наложени платежи и пощенски записи, е достигнал и съдебният състав на осмо отделение на ВАС при сходни факти, разрешавайки аналогичен спор, свързан с касационното обжалване на решение на АССГ, постановено по оспорването на РА, издаден на съпруга на М., а именно Решение №5033/11.05.2023 г. по адм. д. №10547/2022 г. Върху така установената данъчна основа дължимият данък за 2015 г. е в размер на 2 022.60 лв., а за 2016 г. – 6 666.07 лв. (без данни по делото за внесен данък за тази година) със съответните лихви към датата на акта. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС в приложимата редакция ДДС се дължи за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Тъй като с оглед ССЕ се дължи ДДС във връзка с получени плащания през м. май и м. юни 2016 г., за които с РА не са установени задължения, то задължение за ДДС не може да се установява със съдебното решение с оглед забраната в чл. 160, ал. 6 ДОПК. По изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за 2015 г. в размер на 2 022.60 лв. и за 2016 г. в размер на 6 666.07 лв. със съответните лихви към датата на акта, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Р. Б. М. срещу така посочената част. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. На страните според чл. 161, ал. 1 ДОПК се присъждат разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от жалбата. Присъдените от АССГ в полза на жалбоподателката разноски в размер на 4 350 лв. или 2 224.12 евро следва да бъдат намалени в съответствие с отхвърлената част от жалбата и определени в размер на 1 975.12 евро (3 863 лв.), независимо от това, че определението за допълване на решението в частта му за разноските, не е оспорено. Същото е част от допълненото решение, а с касационната жалба се обжалва решението изцяло (виж Определение №4651/28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. №8814/2025 г. и цитираната там съдебна практика). За касационната инстанция на адв. Димов се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 1 000 евро в съответствие с критериите по чл. 36, ал. 3 и ал. 4 Закона за адвокатурата. Дължимите на касационния жалбоподател разноски за държавна такса са в размер на 23.04 евро и за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата му редакция към постановяването на решение по съществото на спора - ДВ, бр. 17/2026, в размер на 330 лв. (200 лв. за първоинстанционното производство и 130 за касационното производство) или 168.73 евро. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,