Определение № 60426 от 22.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2459/2021 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, подадена от „Застрахователна компания Уника“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, за спиране изпълнението на въззивно решение № 154 от 27.10.2021 г. по в.т.д. № 537/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, трети търговски състав, с което е потвърдено в обжалваните му части решение № 260095 от 02.03.2021 г. по т.д. № 649/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. С последното молителят е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ на С. А. А. сумата от 75 000 лв. и на И. М. Д. сумата от 60 000 лв. – обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта при ПТП на 04.12.2013 г. на И. А. А. – брат на С. А. и внук на И. Д., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2013 г. до окончателното плащане. Като взе предвид приложените към молбата документи, съставът на ВКС, ТК, ІІ ТО прецени следното: Молителят е подал допустима и редовна касационна жалба против въззивното решение, с вх. № 5170 от 16.11.2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както и е представил доказателства за внесено обезпечение в общ размер на 135 000 лв., представляващо сбор от главниците на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, за които застрахователното дружество е осъдено. Постъпването на сумата по съответната сметка на ВКС на 15.11.2021 г. е надлежно удостоверено от счетоводител при съда. С оглед горното, следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, обжалвано пред ВКС. По тези съображения и на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение