Определение № 2474 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. С. Н. от гр. Велико Търново против Определение № 232/16.01.2026 год., постановено по административно дело № 58/2026 год. по описа на Административен съд – Велико Търново. Оспорен е извода на първоинстанционния административен съд за недоказаност на твърденията за налични ТЕЛК решения за майката на оспорващия, както и лично за него, като в подкрепа на това оспорване е заявено, че съдът е длъжен служебно да проверява обстоятелствата и да събира доказателства, включително свързани с ТЕЛК. Допълнено е и с обстоятелството, че оспорващия е единствен, който се грижи за майка си и отнемане на свидетелството му за управление на МПС се явява прекомерна тежест, която застрашава нормалното им съществуване. Твърди се също, че и самия частен жалбоподател се нуждае от чести медицински процедури, за които няма удобен обществен транспорт. Заявени са и доводи, че частният жалбоподател работи на трудов договор в две дружества, като изпълнението на служебните му задължения пряко е свързано с управлението на автомобил. В тази връзка е заявено, че лишаването му от свидетелство за управление на МПС би го лишило от значителни доходи, което от своя страна обосновава наличието на значителна вреда от изпълнението на заповедта. В заключение е заявено и твърдение, че в случая липсва опасност за обществения ред и интереса на държавата от предварителното изпълнение едва ли би бил по-голям от интереса на оспорващия да запаси правоспособността си до решаване на спора по същество. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството по административно дело № 58/2026 год. пред Административен съд – Велико Търново е образувано по повод жалба от Н. С. Н. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2339041/02.01.2026 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против Н. Н. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В иницииралата първоинстанционното производство жалба е формулирано и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № GPAM-2339041/02.01.2026 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Във връзка с така формулираното искане, с Определение № 232/16.01.2026 год., постановено по адм. дело № 58/2026 год., състав на Административен съд – Велико Търново е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че заявените от искателя обстоятелства – грижите за майка му, която е с 99% ТЕЛК, както и че самият той е с ТЕЛК не съставляват „нови обстоятелства“ по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ от АПК, доколкото същите са съществували и към момента на постановяване на заповедта. От страна на съда са развити и мотиви, съгласно които, няма как чрез спиране на изпълнението да се толерира извършването на нови нарушения, чрез управление от страна на водача на МПС, което е служебно дерегистрирано и не следва да бъде допускано до отворените за обществено ползване пътища. Според съдебния състав, недоказани са останали твърденията на жалбоподателя относно заявените обстоятелства, доколкото липсват доказателства, че същия има възможност да управлява друго МПС, регистрирано по надлежния ред. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно и като такова го е отхвърлил. Настоящият касационен състав приема така формирания извод за законосъобразен. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателят е заявил, че предварителното изпълнение на акта ще затрудни упражняване на грижите към майка му, както и за самия него, доколкото и двамата са освидетелствани с ТЕЛК решения. Основателни са доводите на първоинстанционния съд, че така заявените твърдения са недоказани, доколкото от страна на оспорващия не са били представени никакви доказателства в подкрепа на така заявените твърдения. Противно на заявеното в частната жалба, в случая оспорващия носи доказателствената тежест и той следва да ангажира надлежни и годни доказателства в подкрепа на твърдението за възможното настъпване на значителна или трудно поправима вреда. В настоящия случай се установява, че такива доказателства – трудови договори и длъжностни характеристики към тях, Експертни решения и Етапна епикриза са представени по делото с молба от 26.01.2026 год. след постановяване на оспореното Определение № 232/16.01.2026 год. Както правилно и обосновано е посочил първоинстанционния съд, така заявените факти не съставляват и ново обстоятелство, доколкото същите са съществували и към момента на постановяване на оспорената ЗППАМ. Обстоятелството, че в изпълнение на ЗППАМ е отнето СУМПС на жалбоподателя и същия не би могъл да изпълнява служебните си задължения по представените по делото трудови договори, също не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. В този смисъл следва да се има предвид, че факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба и са ирелевантни за основателността на искането. В този смисъл, отнемане на СУМПС и лишаване на лицето от правоуправление е пряко следствие от ЗППАМ, поради което не съставлява ново обстоятелство, в каквато насока са твърденията, обективирани в частната жалба. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение,