Решение № 373 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 807/2009 г.

Решение № 373 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 807/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. А. от гр. П., чрез процесуалните си представители-адвокатите М. и А. против въззивно решение № 697 от 14.01.2009 г. по в. гр. д. № 966 по описа за 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 217 от 14.07.2006 г. по гр. д. № 223/2005 г. на Окръжен съд Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Т. А. А. против Д. В. К. и Г. И. С. иск с правно основание чл. 252 от ГПК (отм.)за признаване за установено съществуването на вземането му в размер на 11 200 лв., от които главница 10 000 лв. и разноски 1 200 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 2356/05 г. на ПРС, ХIIIгр. с., на основание запис на заповед от 1.10.2004 г., чийто суми ответниците са осъдени солидарно да заплатят като издател и авалист, за което е образувано изп. д. № 8384/05 г. на СИС при ПРС, VIII район. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 760 от 6.07.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос, свързан с предмета на установяване в производството по чл. 252 от ГПК (отм.) в случаите, когато срещу издаването на изпълнителния лист-длъжник е противопоставил като единствено възражение - погасяване на задължението чрез плащане. В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Производството е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 138 от 18.09.2008 г. по гр. д. № 1744/07 г. ВКС е отменил постановеното от Апелативен съд Пловдив решение от 4.12.2006 г. по гр. д. № 806/06 г. и е върнал делото за ново разглеждане поради констатирани съществени процесуални нарушения. За да постанови решението си, след връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск по чл. 252 от ГПК (отм.) за установяване на дължимостта на вземането от 10 000 лв. по запис на заповед от 1.10.2004 г., издадена от ответника Д. В. К. и авалирана от другия ответник Г. И. С. е недоказан, тъй като ищецът не е установил съществуването на менителнично задължение. Тези изводи съдът е направил след като по делото са били установени следните факти: На 4.05.2005 г. Районен съд Пловдив е издал по ч. гр. д. № 2356/05 г. изпълнителен лист в полза на Т. А. А. срещу Д. В. К. и Г. И. С. за сумата от 10 000 лв., въз основа на представен пред него оригинал на запис на заповед от 1.10.2004 г./това е отразено в мотивите на определението/. В делото този оригинал понастоящем не се съдържа, като липсва лист 4 от делото по водената номерация. На 11.05.2005 г. е получен издадения изпълнителен лист. На 26.05.2005 г. е подадено възражение от Д. В. К. и Г. И. С., във връзка с което е образувано гр. д. № 2750/05 г. на ПРС, с което те заявяват, че са погасили задължението си. Оспорили са не съществуването на вземането, не размера му, а единствено - факта на дължимостта му към този момент, като са твърдяли, че това вземане вече е погасено-чрез плащане, осъществено пет месеца преди предявяване на искането за издаване на изпълнителен лист- на 14.01.2005 г., за което са се позовали на разписка от същата дата, с нотариална заверка № 1* от 26.05.2005 г. /В дело № 2750/05 г. такава разписка понастоящем не се съдържа, като липсва лист 3 от делото по водената номерация и има отразяване на деловодител, че е "констатирана липса на лист 3 към дата 5. Х. 2005 г./. Въз основа на така направеното възражение-съдът с определение от 3.06.2005 г. е спрял изпълнението на образуваното изп. д. № 8384/05 г. На 7.06.2005 г. - това определение на съда е било обжалвано от Т. А. А. с възражението, че представената разписка е неистински документ, тъй като той никога не е получавал сумата по записа на заповед и не подписвал такава разписка. Поискал е обезпечаване на доказателствата. Съдът е оставил в сила определението за спиране на изпълнението и без разглеждане молбата по чл. 165 от ГПК (отм.) На 11.07.2005 г. Т. А. А. е предявил настоящия иск по чл. 252 от ГПК (отм.), като отново е направил искане за обезпечаване на доказателствата, което е оставено без уважение. Във връзка с фактите по делото е безспорно, че страните не разполагат с оригиналите /които са изчезнали от делата/ - както на записа на заповед /с която може да се докаже съществуването на вземането/, така и на разписката, с която може да се докаже извършено плащане по това вземане, в какъвто смисъл са били твърденията на ответниците. Относно същата разписка, освен копие, по делото е налице експертиза, изготвена по следствено дело/която не може да бъде ценена като годно доказателство, но е индиция/, съгласно заключението по която: "подписът над името "Т. А. Ангелов" в разписка с дата 14.01.2005 г. и нотариална заверка № 1* от 26.05.2005 г. не е изпълнен от Т. А. А., това е подпис за "декларатор" в Съгласие-спесимент с нотариална заверка № 1* от 20.10.2000 г., намален с 75% и монтиран преди това в посочената преди това разписка с дата 14.01.2005 г. " По делото - в качеството на свидетел е разпитан графологът, изготвил експертизата, който потвърждава изложеното в заключението и заявява, че наличието на пълното съвпадане в подписа-означава, че е извършено копиране. Разпитан е още един свидетел- К. /брат на ответника/, който установява, че в началото на 2006 г. парите по записа на заповед са били предадени на съпругата на ищеца, която срещу тях е оставила разписката и е предала на ответниците оригинала на записа на заповед, който е бил унищожен. При тези факти, въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е за предмета на производството по чл. 252 от ГПК (отм.), т. е. какво следва да установи кредитора в инициираното от него производство- в случаите, когато възражението на длъжника срещу когото е издаден изпълнителен лист не е свързано със съществуването на вземането или с размера му, а с това, че съществуващото вземане вече е погасено чрез плащане. За да даде отговор, настоящият състав съобрази следното: Нашето право предвижда различни изпълнителни основания. Съобразно това дали удостоверяват изпълняемо право със сила на присъдено нещо- те биват съдебни /когато имат такива сила/ и несъдебни /когато не се ползват с нея/. От правна страна релевантното в случая е, че и двете категории основания се ползват с една и съща изпълнителна сила. Изпълнителният лист, издаден по реда на безспорното производство, съставлява на общо основание съдебен акт. Като такъв той е скрепен с изпълняемост. Поради наличието на определен обществен интерес законът е придал на някои несъдебни основания възможността да бъдат привеждани в изпълнение по опростена процедура. Разликата между двете категории основания е единствено в тежестта, с която може да се осуети принудителното изпълнение. Принудително изпълнение, започнало въз основа на несъдебно изпълнително основание/както е в настоящия случай, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на заповед/ -може да се осуети по-леко, отколкото принудително изпълнение, започнало въз основа на съдебно. За осуетяване на започналото принудително изпълнение е достатъчно възражение от страна на длъжника. Длъжникът може да оспорва изпълняемото право с всички възможни възражения. От него -с оглед конкретните факти и неговия интерес- зависи какво ще противопостави на кредитора. Законодателят е предвидил тази правна възможност за длъжника да брани правата си, тъй като несъдебното изпълнително основание го поставя в много неблагоприятно положение в сравнение с това на кредитора. Затова следва да се приеме, че длъжникът с оглед на направеното от него възражение - е този, който определя обхвата, предмета на установяване на производството по чл. 252 от ГПК (отм.), което е длъжен да започне кредитора, ако иска издадения изпълнителен лист да не бъде обезсилен. Предимството на кредитора се компенсира с възможността на длъжника да разкрие, че изпълняемото право не съществува, като използува съдебната защита, уредена в чл. 250 - 254 ГПК. В това производство-следва да се докажат възраженията срещу вземането, като подлежат на доказване конкретните факти, на които те са основани. В случаи, като настоящия, когато- въпреки, че е имал такава възможност длъжникът не е възразил срещу възникването или съществуването на изпълняемото право, не е оспорил размера му, а се е ограничил до твърдението за погасяване поради плащане -предметът на установяване на образуваното производство по чл. 252 от ГПК (отм.)- се ограничава до конкретния факт на извършеното от длъжника плащане. Като -следва да се има пред вид, че съгласно чл. 250 от ГПК (отм.)- възражението на длъжника следва да е подкрепено от "убедителни писмени доказателства". Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд за това, че искът е недоказан, тъй като ищецът не е установил съществуването на менителнично задължение. Съществуването на задължението -не е било предмет на установяване в образуваното производство. Щом като длъжникът не е твърдял нищо друго, освен, че паричният му дълг е погасен чрез плащане- то той имплицитно е признал, че дългът /поне до момента на плащането / е съществувал. С оглед направеното от длъжника възражение, както и изискването на закона възражението да е скрепено с убедителни писмени доказателства и с оглед принципа, че страната не може да доказва изгодния за нея отрицателен факт, че вземането не е погасено, следва да се приеме, че - в случая тежестта на доказване в процеса е била върху ответниците. Те е следвало да представят доказателства за извършено плащане. Ответниците са заявили, че не могат да представят оригинал от разписката, на която са се позовали, с дата 14.01.2005 г. и нотариална заверка № 1* от 26.05.2005 г., тъй като тя е била предмет на кражба, заедно с други документи /в тази връзка са представили, издадено от Районна прокуратура Пловдив удостоверение, от което е видно, че ответникът има регистрирана на 14.06.2005 г. жалба/. Следователно -по делото ответната страна не е представила никакви писмени доказателства в подкрепа на твърдението си за извършено плащане. Наличието на подадена жалба до Районна прокуратура /при това- пет месеца след издаването на разписката/ - не е доказателство, че именно тази разписка е била предмет на кражба. Показанията на свидетеля К/които поради това, че той е брат на ответника К следва да бъдат преценяни с оглед нормата на чл. 136 от ГПК - отм. / относно извършеното плащане и получаването на разписка - не съставляват годно доказателствено средство- с оглед забраната по чл. 133, ал. 1 б. "г"от ГПК (отм.). Това е така, защото не е доказано, че разписката е била загубена или унищожена не по вина на страната. Длъжникът не доказва и в тази насока не са развити доводи, нито дали разписката - е загубена, унищожена, открадната, нито при какви обстоятелства е станало това. Ако разписка е съществувала-тя трябваше да бъде в длъжника и съответно представена по делото. Ако кредиторът е подписал разписка, че е получил дължимата сума-той не следва да разполага с оригинал на запис на заповед. А по делото- докато за разписката, която е представена пред съда с направеното възражение-няма данни дали е била в оригинал или не, то за представеният от кредитора запис на заповед, въз основа на който е направеното искане за издаване на изпълнителен лист- от мотивите на съдебния акт- се установява, че той е бил в оригинал. Следователно е безспорно, че към 4.05.05 г. ищецът е притежавал оригинал на запис на заповед, като - към 26.05.2005 г. -когато е подадено възражението от длъжниците- в него те не са направили възражение, че записът на заповед им е върнат и евентуално представеният на съда е неистински. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че след като длъжникът не е доказал възражението си за погасяване на дълга чрез плащане- предявеният от кредитора положителен установителен иск по чл. 252 от ГПК (отм.)е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода от спора, пред вид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат общо на 1 502 лв. /от които - за адвокатско възнаграждение - 800 лв. и за държавни такси - 702 лв., от тях - 254 лв. - за касационната инстанция и - 448 лв. - пред първата/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение