Определение № 384 от 12.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61269/2016 г.

С определение № 723/ 18.10.2016 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 68 от 25.02.2016 г. по в.т.д.№ 736/ 2015 г. в частта му, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] 35 749,01 лв – дължимо възнаграждение, 2 111,93 лв и 905,70 лв – неустойка и 2 888,07 лв мораторни лихви. В тази част въззивното решение е влязло в сила на 18.10.2016 г – чл.296 т.3 ГПК. Касаторът [фирма], [населено място], който е ответник по делото, е направил искане за обезсилване на определението от 18.10.2016 г. и за прекратяване на производството по делото. Поддържа, че на 16.10.2016 г. са постигнали писмена спогодба с ищеца [фирма], [населено място], която е изпратена до съда чрез пощенски оператор. Пратката е получена във Върховния касационен съд на 18.10.2016 г. – датата на постановяване на определение № 723 по т.д. № 61269. Доколкото спогодбата е постигната преди постановяване на окончателния съдебен акт, касаторът счита, че са налице предпоставките по чл.249 ГПК и моли определението, с което не е допуснато касационно обжалване, да бъде обезсилено. [фирма], [населено място], е сезирало съда с друго искане: да се отмени определение № 237 от 10.05.2016 г. по ч.т.д.№ 1025/ 2016 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о., с което е спряно изпълнението на решение на Пловдивски апелативен съд № 68 от 25.02.2016 г. по в.т.д.№ 736/ 2015 г. в осъдителната му част. Молителят поддържа, че според него това определение не е пречка да продължи принудителното изпълнение след влизане на решението в сила, но частният съдебен изпълнител, натоварен да събере присъдените вземания, не желае да извършва изпълнителни действия преди отмяната му. И двете искания са неоснователни. Разпоредбата на чл.249 ГПК предвижда задължение за съда да обезсили постановеното от него решение преди влизането му в сила, когато и двете страни се спогодят и поискат това. В случая не са налице две от визираните в разпоредбата предпоставки – едната от страните ( [фирма], [населено място]) изрично заявява в молба до съда от 11.11.2016 г., че отношенията между нея и [фирма], [населено място], не са уредени. Освен това както определението за недопускане на касационно обжалване, така и въззивното решение, са влезли в сила преди до съда да бъде отправено искане за обезсилването им, поради което разпоредбата на чл.249 ГПК е неприложима. Неоснователно е и искането за отмяна на определение № 237 от 10.05.2016 г. по ч.т.д.№ 1025/ 2016 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о. С него, при условията на чл.282 ГПК, е спряно предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение. Осъдителните решения на въззивните съдилища са изпълнително основание по чл.404 т.1 пр.2 ГПК и поради това, когато са обжалвани пред касационната инстанция, тя може (срещу представяне на обезпечение) да постанови спиране на образуваното въз основа на тях изпълнително производство. Когато решението влезе в сила, то подлежи на принудително изпълнение съгласно чл.404 т.1 пр.1 ГПК и неговото изпълнение не се счита спряно поради това, че преди влизането му в сила съдът е наредил временно преустановяване на изпълнението докато трае висящността на спора. След влизане на решението в сила касационната инстанция процедира съгласно разпоредбите на чл.282 ал.4 - 6 ГПК, а принудителното изпълнение се осъществява, без да се отменя определението, постановено на основание чл.282 ал.2 ГПК. По изложените съображения съдът