Определение № 209 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на ответниците по касация, ищци по иска, с искане за допълване на решение № 126 от 08.06.2016 г., постановено по делото, с присъждане на всички разноските направени, от тях за касационното производство. Ответникът по молбата не е взел становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира молбата за основателна. С решението, изменение на което се иска, е потвърдено въззивното решение по гр. д. № 1837/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решението на районен съд А. по гр. д. № 1900/2011 г., с което е уважен предявения от молителите, ищци по иска, иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (първоначална редакция) за собственост на недвижим имот. За развилото се касационно производство след допускане касационна проверка на въззивното решение някои от ответниците по касация, ищци по иска, са направили допълнителни разноски за правна защита. Те се установяват с представените договори за правна помощ, сключени с адв. Н. както следва: от Л. И. П. на 8.10.2014 г. за сумата 35.00 лв.; от И. Б. К. на 8.10.2014 г. за сумата 35.00 лв.; от Л. Д. Д. на 8.10.2014 г. за сумата 35.00 лв.; от П. Д. Н. на 8.10.2014 г. за сумата 35.00 лв.; от М. Д. Ц. на 8.10.2014 г. за сумата 70.00 лв.; от С. Д. Р. на 8.10.2014 г. за сумата 70.00 лв.; от Б. Х. С. на 09.10.2014 г. за сумата 140.00 лв.; Л. С. Б. на 09.10.2014 г. за сумата 140.00 лв.; Искането за изменение на решението в частта за разноски е основателно по отношение на изброените по-горе страни. При произнасяне с решението по искането за присъждане на разноски, съдът е присъдил само направените от ищците по иска разноски за подаване на отговори по касационната жалба, но не е присъдил и направените за производството по разглеждане на касационната жалба по същество. Искането, направено от останалите молителите, също ответници в касационното производство и ищци по иска, В. С., М. С., Х. С., Б. С., Й. К. и В. Т., е неоснователно, тъй като по делото не се установява те да са направили допълнителни разноски за правна защита извън присъдените с решението. Налице е основание за допълване на решението на основание чл. 248, ал. 1 ГПК като ответникът по иска [фирма], [населено място] ще бъде осъден да заплати и направените от изброените ищците разноски във втората фаза на касационното производство. Искането на молителите В. С., М. С., Х. С., Б. С., Й. К. и В. Т. като неоснователно ще бъде оставено без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.