Определение № 331 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Търговищкия окръжен съд от 23.08.2012 г. по гр.д. № 210/2012, с което е отменено частично решението на Търговищкия районен съд от 28.05.2012 г. по гр.д. № 170/2012, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Н. К. Н., извършващ търговия под фирмата [фирма], С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси ползва ли се със синдикална защита работник, който не членува в синдикална организация и за дължимостта на обезщетения поради неспазен срок на предизвестие и незаконност на уволнението, когато преди уволнението работникът е предложил прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, първият от които е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а последните два имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата С. И. К., представлявана от адв. Й. Й. от Т. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси са неясни, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор. На 07.12.2011 г. тя е предложила трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, но на следващия ден ответникът й е връчил заповед № 11091/08.12.2011 на основание чл. 326, ал. 2 КТ. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос не обуславя решението по делото, а последните два нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика, че обезщетенията по КТ се дължат според основанието, на което е прекратен трудовия договор. Ответницата по жалбата С. И. К. не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение