Решение № 235 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2008 г.

Решение № 235 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2008 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Варна, против Решение № 1664 от 17.05.2008 г. по адм. дело № 5722/2007 г. на Варненския районен съд. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон и при непълнота на доказателствата. Поддържа се, че съдът неправилно е възприел втория вариант от заключението на вещото лице, съгласно който обезщетението е изчислено по реда на чл. 7 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ). Не бил спазен приложимия ред за изчисляване на обезщетенията по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, посочен в чл. 3 от Наредбата, с което е нарушен материалния закон. В случая не била приложима нормата на чл. 7 от НРОЦЗЗ, тъй като процесния имот не представлявал сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Иска се да се отмени обжалваното решение и делото върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или настоящия състав да се произнесе по същество. Ответникът - Железна Калчева Костадинова не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно. Съдът е приел и приложил оценяване по втория вариант от заключението на вещото лице - по чл. 7 от НРОЦЗЗ, като не е отчел, че тази разпоредба касае само две категории земи - тези по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и разположените в обекти на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, докато процесният имот не попада в тези хипотези. Същият е по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и правилата за оценяване са уредени в чл. 2, 3 и 4 от НРОЦЗЗ. При изложените фактически и правни обстоятелства обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и решаване на спора по същество, като се отхвърли оспорването на акта на ОСЗГ. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящата ответница по касация против Решение № 1048/29.05.2007 г. на ОСЗГ Варна, с което на наследниците на Калчо Железов Николов е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 0. 357 дка земеделска земя, V категория в размер на обща стойност 225 лв. С обжалваното решение районният съд е изменил оспорения акт на ОСЗГ, като е увеличил размера на присъденото обезщетение от 225 лв. на 6200 лв. Позовал се е на заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, възприемайки варианта, изчислен по реда на чл. 7 от НРОЦЗЗ. Така постановеното решение е неправилно, тъй като съдът не е спазил материалния закон. Решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е част от обезщетителната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Същото е постановено на основание влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В случая това е Решение № 1485/26.04.2007 г. на ОСЗГ - Варна, с което правото на собственост върху 0.357 дка земеделска земя е признато, но не е възстановено реално, защото имотът попада в строителните граници на град Варна, местността "Фатрико", като в него има изградена постройка, представляваща търпим строеж по ЗУТ. От посоченото следва, че за процесната земя е приложима хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която, когато имотите попадат в границите на урбанизираните територии, или са извън тях, но са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В случая е безспорно установено, че процесният имот не може да бъде възстановен, поради застрояването му и подлежи на обезщетяване по посочения ред. Определянето на стойността на дължимото обезщетение се извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения, включително и в заглавието й - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи - ДВ, бр. 75/2006 г. В наредбата са нормативно регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, който попада в приложното поле на наредбата съгласно чл. 1, т. 1. При осъществяване на съдебния контрол върху решението на Общинската служба по земеделие и гори по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ съдът следва само да прецени дали общинската служба е спазила законодателно регламентираните коефициенти и другите изисквания на сочената наредба при определяне стойността на дължимото обезщетение. За тази цел в производството по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ съдът по същество е назначил съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение в два варианта. Според първия вариант, изчислен по реда на чл. 3 от НРОЦЗЗ, оценката на процесните имоти е съобразена с нормативните изисквания, като дори е завишена. Съдът обаче е възприел втория вариант, изчислен на основание чл. 7 от НРОЦЗЗ, изменил е решението на административния орган, като е увеличил определеното обезщетение в поименни компенсационни бонове от 225 лв. на 6 200 лв. Районният съд неправилно е възприел този вариант на заключението. Стойността следва да бъде изчислена съобразно общия ред, визиран в чл. 3 от Наредбата, а не според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от нея, която препраща към чл. 97 и 100 от ППЗДС. Този правилник е отменен и в ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. е обнародван нов Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост. В същия брой на "Държавен вестник" е изменена и наредбата и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 вече препраща към чл. 90 от ППЗДС. И двете редакции обаче се отнасят за определяне на цената на земите по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и на земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в обекти на организациите по § 12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), поради което са неотносими за изчисляване стойността на обезщетението по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Текстът на чл. 7 от наредбата не намира приложение за конкретния случай. Имотът е бил земеделски - лозе и сегашната му характеристика като земя, включена в границите на урбанизирана територия, е без правно значение за определяне стойността на дължимото обезщетение. Процесният имот попада в селищно образувание, но не е сред двете категории, описани в наредбата и е извън обхвата на специалните правила, въведени в чл. 7 от нея. Това е земя по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и оценяването й става по реда на чл. 3 и следващите от наредбата. Съдът не е следвало да възприема варианта на експертното заключение, в който стойността на обезщетението е изчислена на основание чл. 7 от НРОЦЗЗ, тъй като същото не е съобразено с приложимия материален закон, с което е допуснато и процесуално нарушение. Същото, както и нарушението на материалния закон налагат отмяната на постановения съдебен акт. От друга страна, видно от първия вариант на експертното заключение, ОСЗГ Варна законосъобразно е определила обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 3 от НРОЦЗЗ. Като е изменил решението на ОСЗГ - Варна, завишавайки размера на обезщетението, според заключението, без да има основание за това, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който като такъв ще следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, след отмяната на решението настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата срещу решението на ОСЗГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение