Определение № 50241 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 19.10.2023 г., подадена от адв. Н. като процесуален представител на М. М. Г. с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 50224/05.10.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на разноските, направени от ответницата по касационната жалба - М. М. Г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 400 лв. Насрещната страна по молбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез юрисконсулт М. И.,е депозирала отговор, в който поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че разноските са действително извършени. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения: С определение № 50224/05.10.2023 г. по настоящото дело съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на ответниците по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата в размер на 1 200 лв. Видно от представените със списъка по чл. 80 ГПК доказателства присъдената сума от 1 200 лв. представлява единствено заплатеното от ответника К. Пелаев Я. адвокатско възнаграждение по договор за правна услуга, сключен на 08.04.2021 г. с адв. Г. Н.. Ответницата М. М. Г. също е поискала присъждане на сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които видно от представения договор за правна услуга са в размер на 3 400 лв., която сума е заплатена в брой при подписване на договора, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. С оглед гореизложеното, налице са предпоставките за допълване на определение № 50224/05.10.2023 г. по настоящото дело в частта за разноските, които са били своевременно поискани от ответницата М. М. Г., чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, които са в размер на 3 400,00 лв. Неоснователно е възражението на касатора, че по делото липсват доказателства за плащане на разноските за адвокатско възнаграждение. по договора са заплатени. Съгласно т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписването за направено плащане на възнаграждението в брой в договора за правна помощ, каквото вписване е налице и в процесния договор, е достатъчно и има характера на разписка. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,