Определение № 2973 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4005/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. Б., чрез пълномощник адвокат Н. В. и В. П. Ш., срещу определение № 1962 от 04.07.2023 г. по гр. д. № 2277/2023 г. на ВКС, I г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на определение № 158 от 19.01.2023 г. по ч.гр. д. № 137/2023 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с твърдения за постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, тъй като представените документи към молбата за обезпечение на иска обосновавали вероятната основателност на предявения от ищеца иск, поради което приложимата разпоредба е чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл. 274, ал 3 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му. Утвърдена в българския граждански процес е концепцията за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове (ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г., ОСГТК, ВКС). Касационният контрол на въззивните определения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т. нар. предварителна селекция на частните касационните жалби по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С постановяване на определението по чл. 274, ал. 3, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Оттук и определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред ВКС, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно решение № 4/16.06.2009 г на КС на РБ. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения (определения), по които (частната) касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.