Определение № 491 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4394/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. П. против разпореждане от 16.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 4334/2014 г. от 8-ми състав на Апелативен съд – София. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане, САС е постановил издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца по делото, за присъденото му обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1 ГПК, на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, без да е налице изискването те да са влезли в сила. В тази хипотеза, преценката за наличието на основанието за издаване на изпълнителен лист подлежи на преценка от съда, постановил решението, подлежащо на изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.405, ал.2 ГПК. В конкретния случай, това е САС, като правилно и законосъобразно, съдия от съда е постановил издаване на изпълнителен лист, за присъдените суми, без разноски /което разпореждане се обжалва/. При наличие на влязло в сила решение, хипотеза, включена в основанията по чл.404, ал.1 ГПК, компетентен съд е първоинстанционния, но в горната хипотеза, компетентен съд е въззивния съд, чието решение подлежи на незабавно изпълнение, за присъдените по съществото на спора суми. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС