Определение № 6033 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Аскеер-А. Василев“ЕООД против определение № 691/31.03.2026 г., постановено по адм.д.130/2026 г. по описа на Административен съд–Добрич (АС-Добрич). Частният жалбоподател твърди, че е атакувал оспорената от него пред първата инстанция заповед с доводи както за незаконосъобразност, така и за нейната нищожност, поради което неправилно АС-Добрич е върнал жалбата му като просрочена и в частта с искането за нищожност, за което не е предвиден преклузивен срок. Иска да бъде отменено обжалваното определение в тази част и да бъде върнато делото за разглеждане на жалбата му в частта относно твърдяната нищожност на административния акт. Не претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) оспорва частната жалба в писмено възражение. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 691/31.03.2026 г., постановено по адм.д.130/2026 г. по описа на АС-Добрич е оставена без разглеждане жалбата на „Аскеер-А. Василев“ЕООД против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № 02-080-2600/2908 от 04.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваната му част. В противоречие с чл. 149, ал. 5 от АПК административният съд е приел, че жалбата в частта, с която се оспорва административния акт с искане за обявяване на нищожността му е просрочена. В жалбата, с която АС-Добрич е сезиран, изрично е формулирано искане за обявяване на нищожност на оспорения административен акт, което е възможно без ограничение във времето. Действително в жалбата липсват подробности относно основанията за твърдяната нищожност, но това обстоятелство евентуално би съставлявало основание за приложение на чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК, но не и на чл. 159, т. 5 от АПК, както е процедирал АС-Добрич. По изложените съображения се налага извод, че жалбата с искане за обявяване нищожност не е просрочена. Като е достигнал до противоположен правен извод административният съд е постановил неправилно определение, което трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата с искане за обявяване на нищожност. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение