Определение № 8850 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на „Алгафари – Шаурма“ ООД чрез адвокат И. Иванов против разпореждане № 17802/26.05.2025 г. на Административен съд – София град, 64 състав, постановено по адм. дело № 4036/2024 г., с което е върната касационната жалба на дружеството срещу решението постановено по адм. дело № 4036/2024 г. на АССГ, 64 състав. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения, че разпореждането на съда, получено на 07.05.2025 г. е изпълнено и държавна такса в размер на 230 лева е внесена в указания 7-дневен срок – на 14.05.2025 г. Представени са доказателства за плащане на държавната такса и за представяне на платежния документ по делото. Искането е за отмяна на разпореждането. Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ – НАП не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт по чл. 213а, ал.1 АПК, който подлежи на обжалване и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да върне касационната жалба на „Алгафари – Шаурма“ ООД против решение № 22791/08.11.2024 г. по адм.дело № 4036/2024 г., Административен съд, София град, Първо отделение, 64 състав, е приел, че са налице предпоставките по чл. 213, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 3 АПК, тъй като указанията му за внасяне на държавна такса, дадени с разпореждане, връчено на 07.05.2025 г., не са изпълнени. Разпореждането е неправилно постановено. Изводите на съдията –докладчик по адм.дело № 4036/2024 г., че държавната такса за касационното обжалване по чл. 213, т.3 АПК не е внесена от касационния жалбоподател, са в противоречие с доказателствата по делото. Съгласно чл. 213, т.3 АПК прилагането на документ за плащане на дължимата държавна такса е условие за редовност на касационната жалба. По силата на чл. 227а, ал.1 АПК търговските дружества дължат държавна такса за касационно обжалване в размер на 370 лева. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК проверката за редовност на касационната жалба се извършва от съдията – докладчик по първоинстанционното дело. В конкретния случай от писмените доказателства по делото се установява следното: В решение № 22791/08.11.2024 г. по адм.дело № 4036/2024 г. – предмет на касационно обжалване, Административен съд, София град, Първо отделение, 64 състав, е дал на страните изрични указания, че при подаване на касационна жалба, тя трябва да бъде придружена с доказателства за внесена по сметка на ВАС държавна такса от 70 лева. В изпълнение на тези указания към касационната жалба на „Алгафари – Шаурма“ ООД е приложено преводно нареждане/вноска бележка от 27.12.2024 г. за платена държавна такса по сметка на Върховния административен съд в размер на 70 лева и делото е изпратено на касационната инстанция. С разпореждане от 04.02.2025 г. по вх. № 1534 от 03.02.2025 г. председателят на Осмо отделение на Върховния административен съд е констатирал, че дължимата държавна такса е в размер на 370 лева съгласно чл. 227а, ал.1 АПК, не е внесена в пълен размер и е изпратил делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 213а, ал.1 АПК като укаже на страната да довнесе остатъка от 300 лева. С разпореждане от 10.02.2025 г. първоинстанционният съд е дал указания да се представят доказателства за внесена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 300 лева, но на 17.02.2025 г. на дружеството – касационен жалбоподател е връчено съобщение, че в изпълнение на разпореждането от 10.02.2025 г. следва да внесе държавна такса в размер на 70 лева. С молба от 24.02.2025 г., в указания срок, по делото е представено платежно нареждане/вносна бележка от 24.02.2025 г. за внесена държавна такса в размер на 70 лева (общо 140 лева) и делото е изпратено на ВАС. С разпореждане от 04.03.2025 г. по вх. № 3173 от 27.02.2025 г. председателят на Осмо отделение на Върховния административен съд е констатирал, че разпореждането на съдията – докладчик по първоинстанционното дело не е изпълнено в цялост и по делото са внесени 70 лева, вместо 300 лева и повторно го е изпратил за изпълнение на процедурата по чл. 213а, ал.1 във връзка с чл. 213, т.3 от АПК, като на страната се дадат указания да довнесе остатъка от дължимата такса в размер на 230 лева. С разпореждане от 10.03.2025 г. съдията – докладчик по първоинстанционното дело е дал указания да се представят доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 160 лева в 7 – дневен срок от съобщението. В изпълнение на тези указания на 31.03.2025 г., дружеството е внесло по сметка на ВАС държавна такса в размер на 160 лева (общо 300 лева) и с молба от 31.03.2025 г. е представило платежния документ по делото. С разпореждане от 08.04.2025 г. по вх. № 5585 от 08.04.2025 г. председателят на Осмо отделение на Върховния административен съд е констатирал, че разпореждането му от 04.03.2025 г. не е изпълнено в цялост, като съдията – докладчик е указал да се внесат 160 лева, вместо 230 лева и за трети път е изпратил делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 213а, ал.1 АПК. В разпореждането изрично е посочено, че на страната следва да се дадат указания да довнесе остатъка от дължимата държавна такса в размер на 70 лева. С разпореждане № 13327/16.04.2025 г. съдията – докладчик по адм. дело № 4036/2024 г. е дал указания на касатора да представи доказателства за внесена по сметка на ВАС държавна такса от още 230 лева. При тези факти, неправилно съдът е приел, че неизпълнението на така дадените указания представлява основание за връщане на касационната жалба по чл. 213а, ал.1 във връзка с чл. 213, т.3 АПК като нередовна. Към 16.04.2025 г. дружеството - касатор е внесло по сметка на ВАС държавна такса в размер на 300 лева и дължи довнасяне единствено на остатъка от таксата, предвидена в чл. 227а, ал.1 АПК в размер на 70 лева. В разпореждането на председателя на Осмо отделение на ВАС от 08.04.2025 г. изрично е посочено, че съдията – докладчик следва да даде указания на касатора за внасяне на държавна такса от 70 лева, но това разпореждане не е изпълнено. Указанията на съда с разпореждането от 16.04.2025 г. за внасяне на държавна такса в размер, по-голям от дължимия, са дадени в нарушение на чл 213а, ал.1 във връзка с чл. 213, т.3 и чл. 227а, ал.1 АПК и не могат да послужат като основание за връщане на касационната жалба. Допуснатото от съда нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното разпореждане, с което касационната жалба е върната. Отделно от горното, от приложените към частната жалба доказателства се установява, че дружеството – касатор е изпълнило в срок и указанията, дадени му с разпореждането от 16.04.2025 г. и е представило по делото документ за платена държавна такса в размер на 230 лева по сметка на ВАС. В това отношение са основателни доводите в частната жалба, че държавната такса за касационното обжалване е платена в определения от съда срок. В резултат на допуснатите от съдията – докладчик по адм. дело № 4036/2024 г. нарушения на чл. 213а, ал.1 АПК и неизпълнението на дадените му изрични указания в разпорежданията на председателя на Осмо отделение на ВАС от 04.03.2025 г. и от 08.04.2025 г., дружеството – касационен жалбоподател е внесло държавна такса в общ размер на 530 лева, който е по-висок от дължимия размер на държавната такса по чл. 227а, ал.1 АПК от 370 лева. С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на процедурата по чл.213а АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,