Определение № 8614 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2026 г.

Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, „Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД, Т. Т. К. в качеството му на акционер в ДаллБогг (9,86 % дялово участие в капитала) и Т. Д. К. в качеството му на акционер (9,01 % дялово участие в капитала), чрез пълномощници: адв. Стоянов, адв. Величкова, адв. Цветков и адв. Лефтеров против Определение № 938 / 30.06.2026 г., постановено по адм. дело № 817 / 2026 г. по описа на Административен съд – София област. В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Ответникът – Комисия за финансов надзор чрез юриск.Слабов,Палозова и Любенова намира в писмено становище частната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, „Търговска лига – Глобален Аптечен Център“ АД, Т. Т. К. в качеството му на акционер в ДаллБогг (9,86 % дялово участие в капитала) и Т. Д. К. в качеството му на акционер (9,01 % дялово участие в капитала), чрез пълномощници: адв. Стоянов, адв. Величкова, адв. Цветков и адв. Лефтеров, против Решение № 374-03 от 09.06.2026 г. на КФН. С оспореното решение на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 40, ал. 1, т. 2, предл. второ от КЗ, чл. 40, ал. 2, т. 6, т. 8 и т. 10 от КЗ, както и чл. 588, ал. 4 от КЗ във връзка с чл. 587, ал. 4 от КЗ и чл. 42, ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от КЗ и чл. 587, ал. 3, т. 3 и т. 6 от КЗ и чл. 597, ал. 3 от КЗ, чл. 598, ал. 3 от КЗ, чл. 599, ал. 9 от КЗ и чл. 600 от КЗ във връзка с чл. 613, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 42, ал. 1 от КЗ, КФН е отнела лиценза на „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД; забранила е свободното разпореждане с активи на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност и е забранила на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да сключва нови застрахователни или презастрахователни договори по всички класове застраховки, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях.С оспореното понастоящем определение съставът на АССО се е произнесъл по направеното особено искане в жалбата за спиране на изпълнението на оспорения административен акт. Приел е също така, че в случая предварителното изпълнение на обжалваното решение е допуснато по силата на закона - чл. 13, ал. 3, изречение второ от ЗКФН. Съгласно императивната норма на чл. 13, ал. 3, изречение трето от ЗКФН при обжалване чл. 166 от АПК не се прилага. Ето защо при действащата нормативна уредба предварителното изпълнение на актовете на КФН не може да бъде спряно на основание чл. 166 от АПК. Това обстоятелство обуславяло недопустимост на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваното решение, поради което същото следвало да бъде оставено без разглеждане. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на решението на КФН не е допуснато с акт на КФН като изрично разпореждане по чл. 60 АПК, който да е обект на съдебна защита, а е по силата на закона. Следователно не е налице акт на КФН за допускане на предварително изпълнение, за който да не е гарантирана съдебна защита. В тази насока бъдещото производство по съдебно оспорване на решението на КФН ще осигури ролята на ефективно средство за защита на правата и интересите на частните жалбоподатели в тяхната цялост. Решението, което е взето от КФН, е за отнемане на лиценза и то е предмет на съдебно обжалване, а предварителното изпълнение на това решение е разпоредено по силата на закона - съгласно чл. 588, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 588, ал. 5 от КЗ решението за прилагане на принудителни административни мерки подлежи на незабавно изпълнение независимо дали е обжалвано. Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение. Общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 АПК е, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Чл. 13, ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор предвижда, че индивидуалните административни актове на комисията се мотивират и подлежат на обжалване пред Административния съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на индивидуалния административен акт. При обжалване чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилага. След като разпоредбата на чл. 13, ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор дерогира приложението на чл. 166 АПК относно индивидуалните административни актове на комисията, правилно е прието, че искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт на основание чл. 166, ал.4, във връзка с ал.2 АПК е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. В тази насока неоснователни са доводите на частните жалбоподатели за нарушение на правото на ЕС,както и на чл.120 от Конституцията на Република България. Достъпът до ефективно вътрешно правно средство за защита като съдебно обжалване на акта на КФН е гарантиран от закона, а предварителното изпълнение на решението, разпоредено от закона е свързано със защитата на особен обществен интерес, който в случая с оглед значимия брой на обществени отношения, които се засягат, следва да бъде съобразен. Нито в сезиращата първоинстанционния съд жалба, нито в частната жалба са направени искания за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС,а се изтъкват общи доводи за противоречие с разпоредби от европейското право, като преценката за съответствието на националната правна норма с Правото на ЕС следва да се извърши от съда разглеждащ делото по съществото на спора. Отделно от изложеното формулираният в жалбата петитум с искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на действието на Решение № 374-ОЗ/09.06.2026г на КФН, което е искане в рамките на състезателен граждански процес по реда на ГПК, неприложим в конкретния случай, доколкото съгласно чл.144 от АПК ГПК би могъл да се приложи единствено в неуредени в този кодекс случаи, а приложими в случая се явяват разпоредбите на чл.60 и чл.166 АПК, поради което и посочените обстоятелства не са в състояние да преодолеят законовата забрана на чл.13 ал.3 ЗКФН. Съгласно Решение № 13 от 22.VII.1993 г. на Конституционния съд (КС)на Република България (РБ) по конст. д. № 13/93 г., препотвърдено и от Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г. и Определение № 6 от 16.09.2022 г. на КС по к. д. № 13/2022 г., „конституционните критерии за допустимост на оспорване на административен акт са установени в чл. 120, ал. 2 от Конституцията: "За прилагането на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е необходимо и достатъчно актът да е административен; да засяга граждани и/или юридически лица; да не е изключен изрично със закон от кръга на съдебно обжалваемите актове" (Решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г.)“. Самата разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията гласи, че "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон." Следователно самият Основен закон посочва, че само чрез предвидено в специален закон изключение може да бъде ограничен достъпа да съдебен контрол на конкретно посочен вид актове. В случая разпоредбата на чл. 13, ал.3, ЗКФН предвижда именно такова изключение относно предварителното изпълнение на всички административни актове на КФН. Не е налице противоречие и с Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. дело № 1/2009 г, чието решение също потвърждава, че „нормата на чл. 166, ал.2 АПК е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички административни актове, с които е допуснато предварително изпълнение, независимо дали то е допуснато с разпореждане на административен орган или със закона, при условие, че в закон не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол“. Налице е изрична забрана за съдебен контрол – чл. 13, ал.3 от ЗКФН на допуснато съгласно тази разпоредба предварително изпълнение, следователно първоинстанционният съд правилно е заключил, че не разполага с правомощие за произнасяне по същество на направено искане и същото следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,