Определение № 2776 от 06.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1948/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против определение № 266/02.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 166/2025г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено определение № 560/24.04.2025г. по гр.д.№ 1224/2024г. на Районен съд – Кърджали, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, за изменение на първоинстанционното решение, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, по реда на чл. 248 ГПК, като се намали присъденото в полза на процесуалния представител на ответницата адвокатско възнаграждение от 3 600 лева. Като цитира практика на Съда на Европейския съюз, както и съдебна практика на ВКС и ВАС, жалбоподателят намира, че съдът неправилно е приложил критериите за определяне на обоснован и справедлив размер на адвокатското възнаграждение – защитеният материален интерес и фактическата и правна сложност на спора / „обем и сложност на извършената работа „ /. Счита, че съдът неправилно се е ръководил от размерите по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, независимо че са определени ирелевантно на втория от посочените критерии - фактическа и правна сложност на спора. В останалата си част частната жалба съдържа преглед на относима и неотносима към предмета на спора съдебна практика, но не и конкретни доводи за неправилност на въззивния акт, извън недопустимо прилагане на гореупоменатата Наредба. Ответната страна - С. В. А., чрез процесуалния си представител адв. В. М. – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като акцентира на липса на конкретни оплаквания срещу правилността на въззивното определение, както и на липсата на формулиран въпрос. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срка по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството пред Районен съд – Кърджали е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. А. обективно кумулативно съединени установителни и кумулативно съединени осъдителни искове, помежду си / установителни и осъдителни / предявени в евентуалност, първоначално предмет на две самостоятелни производства, последващо обединени за общо разглеждане и решаване. Претендираните вземания са от главница, възнаградителна и мораторна лихви на основание сключен от ответницата с „ БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД договор за потребителски кредит от 23.03.2017 г., като двете групи установителни и кореспондиращи им евентуални осъдителни искове са разграничени по период на възникване на задълженията. Материалният интерес по първите три установителни иска, предявени кумулативно е 19 382,75 лева, в евентуалност спрямо които са предявени три осъдителни иска за същите суми. Материалният интерес по втората група установителни искове / два /, предявени кумулативно, е 15 288,85 лева, в евентуалност спрямо които са предявени два осъдителни иска за същите суми. Общият материален интерес по установителните искове е 34 612 лева, като такъв е и материалният интерес по предявените в евентуалност и разгледани от съда осъдителни искове. Защитата на ответницата е осъществена с отговор на исковата молба, явяване на процесуалния представител в едно открито заседание, с изслушване на експертно заключение и депозирана писмена защита. С първоинстанционното решение всички искове на „Агенция за събиране на вземанията „ЕАД са отхвърлени, като в полза на ответницата са присъдени разноски от 250 лева - депозит за експертиза и 3 600 лева адвокатско възнаграждение. С определение № 560/24.04.2025г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, инициирано от ищеца, първоинстанционният съд е отказал да намали възмезденото адвокатско възнаграждение, като се е позовал на броя на предявените искове, защитения материален интерес и съдържанието на осъществената защита, вкл. въведените множество възражения в процеса. Изрично се е позовал на решение на СЕС по дело С - 438/22, отказвайки да приложи размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно задължителните постановки на това решение. С тук атакуваното въззивно определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното, по съображения основани на защитения материален интерес, на вида и броя на предявените искове, предмета на доказване и на защитата, вкл. спецификата на потребителската защита, съобразена по делото, които обуславят и значителната му фактическа и правна сложност. Подчертавайки, че така договореният размер на възнаграждението е и под минималните размери според Наредбата, въззивният съд също е отрекъл приложението й, съобразно задължителните постановки на решение на СЕС по дело С - 438/22. Като краен извод, съдът е счел, че договореното и изплатено възнаграждение от 3 600 лева не е прекомерно, тъй като е справедливо и пропорционално на положения от адвоката труд. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят единствено цитира, посочена и в частната му жалба съдебна практика, без формулирането на правен въпрос, относим към решаващите мотиви на въззивното определение, което е достатъчно да се отрече обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване. При липса на други изрични доводи за неправилност на атакуваното определение, освен съобразяването на съда с размерите по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изрично отречено в мотивите, то дори да би бил формулиран въпрос, в унисон с единствения довод за неправилност, по който би дължал произнасяне настоящият състав, то не би бил удовлетворен допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС и СЕС – цитирана от жалбоподателя и друга известна на съда. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение