Определение № 96 от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 445/2016 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото И. К. З. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 09.12.2015 г. по възз. гр. дело № 588/2015 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е спряно производството по същото възивно гр. дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, до приключване на производството по ДП № 453/2015 г. по описа на ОД на МВР - [населено място]. За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че въззивницата-ответница по делото В. С. С. е доказала основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, че доказването на основание за спиране на делото не се подчинява на правилата на чл. 266 от ГПК и страната може да докаже пречки по хода на делото по чл. 229 от ГПК във всяко положение до приключване на производството във фазата на устните състезания, както и че са налице достатъчно доказателства за спиране на делото – жалбата е представена с входящ номер и удостоверението отговаря на този номер. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че от представените от ответницата доказателства не се установява, че тя е подала жалба до прокуратурата и че по такава жалба е образувана преписка или досъдебно производство; че дори и това да се установява, образуваното ДП № 453/2015 г. по описа на ОД на МВР - [населено място] е срещу неизвестен извършител. Изтъква се и че само твърденията на страната, изложени в нейна жалба до прокуратурата, не могат да представляват престъпи обстоятелства по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и че апелативният съд не е констатирал в хода на производството наличието на такива престъпни обстоятелства и не е изложил мотиви за това към обжалваното определение, в които да опише тези обстоятелства и да обоснове, защо същите обуславят решението по гражданския спор. Ответницата В. С. С. не е подала отговор на частната жалба в срока за това. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: В мотивите към обжалваното определение апелативният съд по никакъв начин не е посочил кои са престъпните обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданскоправния спор по делото, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поради това, оплакването на жалбоподателя, че обжалваното определение е необосновано, е напълно основателно. Основателно е и оплакването на жалбоподателя, че единствено твърденията на страната, изложени в нейна жалба до прокуратурата, не могат да представляват разкриване на престъпи обстоятелства по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. В случая жалбата на ответницата до прокуратурата е изключително пространна, като в нея са изложени множеството обстоятелства, сочещи на извършени от ищеца и неговия процесуален пълномощник по делото, престъпни деяния спрямо ответницата, но те нито са „разкрити“, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК – с образуването на досъдебното производство срещу неизвестен извършител, нито са обуславящи изхода на гражданскоправния спор, висящ пред въззивния съд. Ищецът е основал предявения по делото иск за заплащане на сумата 30 000 лв. на твърденията, че в качеството си на довереник и пълномощник на ответницата по наказателно производство е заплатил процесната сума като парична гаранция, с оглед освобождаването ѝ ареста. С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска, като е изложила единствено твърдения, че ищецът действително технически е внесъл паричната гаранция в размер на процесната сума, но ответницата не му я дължи, тъй като тя е била събрана от нейни близки. Последното обстоятелство е изложено и в жалбата ѝ до прокуратурата, но то не е престъпно по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК и няма пречка да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства, включително със свидетелски показания в рамките на висящото пред въззивния съд гражданско производство. От гореизложеното следва, че въззивният съд напълно необосновано, неправилно е приел, че в случая е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на въззивното производство, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на апелативния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по неговото разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение