Определение № 3 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 550/2012 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. С молба вх. № 11299 от 4.11.2013 год. С. Г. Г. от [населено място], [община], чрез пълномощника й И. К. Г. от същото село, иска да бъде допълнено постановеното по делото решение № 176 от 24.10.2013 год. с вписване на ЕГН на страните, така както било поискано и в касационната жалба на касаторката. С постъпила втора молба вх. № 10980 от 21.11.2013 год. С. Г. Г., чрез пълномощника И. К. Г., иска допълване на горното решение с постановяване на осъдителен диспозитив по отношение [община] да отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния имот – част от парцел ІХ-общ. в кв. 49 с площ 45 кв. м., част от п. Х-общ. в кв. 49 с площ 220 кв. м., част от п. ХІ-477 общ. в кв. 49 с площ 286 кв. м., част от п. ХІІ-477 общ. в кв. 49 с площ 262 кв. м., част от п. ХІІІ-477 общ. в кв. 49 с площ 7.50 кв. м., част от п. І общ. квартален клуб в кв. 50 с площ 27.50 кв. м., част от п. ХХІ-477 общ. в кв. 50 с площ 250 кв. м., част от п. ХХ-477 общ. в кв. 50 с площ 291.50 кв. м., част от п. ХІХ-477 общ. в кв. 50 с площ 291.50 кв. м., част от п. ХVІІІ-477 общ. в кв. 50 с площ 198 кв. м. В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответниците Д. И. Г. и А. А. Г. от [населено място] са подали писмен отговор, с който оспорват молбите, а останалите ответници не са взели становище. Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., след преценка на изложените от молителката и взелите становище ответници доводи, намира следното: Молбите по чл. 250 ГПК са процесуално допустими, като подадени от страна по делото в предвидения едномесечен срок от влизане в сила на решението. Разгледани по същество същите са неоснователни, поради следните съображения: С решението от 24.10.2013 год. касационният съд е отменил въззивното решение в частите му, с които е отхвърлен иска за собственост в установителната му част спрямо [община] и изцяло по отношение на ответниците, физически лица и вместо това е признал за установено по отношение на общината, че С. Г. е собственик на описаните в решението имоти и осъдил ответниците, физически лица да й предадат владението върху съответните части от посочените парцели, препращайки към приложената скица и означенията в нея. Въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за предаване на владението върху горните имоти от [община] е оставено в сила. За да е основателна молбата за допълване на решението, съгласно чл. 250 ГПК, следва да е налице непроизнасяне от съда по цялото искане, която предпоставка не е налице в случая. Ревандикационният иск срещу общината е уважен в установителната му част и отхвърлен в осъдителната му такава с потвърждаването на въззивното решение, т. е. не е налице непълно решение. Молбата на С. Г. за постановяване на осъдителен диспозитив спрямо общината цели пререшаване на спора, което е недопустимо да се осъществи по реда на допълване на решението, поради което същата е неоснователна. Неоснователна е и молбата за допълване на решението с посочване на ЕГН на страните, поради същите съображения – допълване може да се иска, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, като това е всяко искане за защита на субективни права. За да се реализира процесуалното право за допълване на решението, следва да е налице пропуск на съда да се произнесе по част от спорния предмет, което не е налице при непосочването в решението ЕГН на страните, тъй като то не е част от спорното право. ЕГН на страните е обстоятелство, подлежащо на установяване винаги, вкл. и в изпълнителното производство, поради което и доводът на молителката в тази насока не обосновава наличието на предпоставки за постановяване на допълването му в решението. В заключение и двете молби за допълване на постановеното решение следва да се оставят без уважение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.