Определение № 847 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 522/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Г. М. срещу определение № 5744/09.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4603/2025 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (III-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателя молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, на влязлото в сила определение № 18268/14.11.2024 г. по гр. дело № 11884/2023 г. на Софийския градски съд (СГС). Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че като се е позовал на т. 6 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че атакуваното определение на СГС не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК, съставът на III-то гр. отд. на ВКС достигнал до неправилен и формален извод, несъобразен с конкретно наведените основания за отмяна, както и със задължителните стандарти по КЗПЧОС и на правото на Европейския съюз (ЕС). Поддържа се и че като не обсъдил дали твърдяната липса на ефективна правна помощ и прекратяването на делото пред СГС съставляват отказ от правосъдие, съставът на III-то гр. отд. на ВКС „неправилно приложил“ посоченото тълкувателно решение, тъй като според жалбоподателя същото не можело да изключи от съдебен контрол оплаквания за лишаване на страната от реален достъп до съд поради дефекти в предоставената служебна защита. Останалите доводи, изложени в частната жалба, нямат отношение към правилността на обжалваното определение на ВКС, тъй като са такива за неправилност на влязлото в сила определение на СГС, което не е предмет на разглеждане в настоящото частно гражданско производство. Насрещната страна по делото – Софийският районен съд не е подал отговор на частната жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното с молбата за отмяна на жалбоподателя М., влязло в сила определение № 18268/14.11.2024 г., СГС е върнал исковата му молба и е прекратил образуваното по нея производство по гр. дело № 11884/2023 г., поради процесуална недопустимост на същото и на предявения по него иск на жалбоподателя. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че на отмяна по реда на гл. ХХIV (чл.чл. 303-309) от ГПК подлежат само влезли в сила съдебни решения, но не и съдебни определения, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Влязлото в сила определение № 18268/14.11.2024 г. на СГС не е такова за прекратяване на първоинстанционното производство поради направен отказ от иска на жалбоподателя. Следователно, съгласно цитираната задължителна тълкувателна практика на ВКС, влязлото в сила определение № 18268/14.11.2024 г. на СГС не подлежи на отмяна по реда на гл. ХХIV (чл.чл. 303-309) от ГПК, респ. – подадената от жалбоподателя молба за неговата отмяна по този ред, е процесуално недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение № 5744/09.12.2025 г. на ВКС. Съгласно императивната разпоредба на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС са задължителни за всички органи на съдебната власт, включително за самия ВКС, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателя, че като се е позовал на задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на III-то гр. отд. на ВКС достигнал до неправилен и формален извод, несъобразен с конкретно наведените основания за отмяна, както и че „неправилно приложил“ самото тълкувателно решение. В случая става дума за приложението на закона – разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ГПК, съгласно която ВКС задължително извършва служебна проверка относно процесуалната допустимост на подадената молба за отмяна, включително и дали тя е насочена срещу подлежащ на отмяна по реда на извънинстанционното производство по гл. ХХIV (чл.чл. 303-309) от ГПК влязъл в сила съдебен акт (поначало съдебно решение); както и за задължително тълкуване и прилагане на закона, дадено с тълкувателен акт на ВКС, в случая – т. 6 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК. Неоснователни са и останалите доводи на жалбоподателя за неправилност на определение № 5744/09.12.2025 г. на III-то гр. отд. на ВКС, тъй като основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК (включително и тези по т. 5 и т. 6, както и когато във връзка с тях са изложени твърдения и доводи за лишаване на молителя от реален достъп до съд, отказ от правосъдие, нарушения на КЗПЧОС и на правото на ЕС) не са предмет на разглеждане и преценка при извършването на служебната проверка относно процесуалната допустимост на подадената молба за отмяна, а се разглеждат по същество от ВКС, само ако молбата за отмяна е процесуално допустима, включително – подадена срещу подлежащ на отмяна по този ред влязъл в сила съдебен акт, но настоящият случай, както стана ясно, не е такъв. При извършената служебна проверка съдът не установи порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение № 5744/09.12.2025 г., а по изложените по-горе съображения то е и правилно, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение