Решение № 2757 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2017 г.
ВАСI отделение02.03.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 901/29.05.2017 г. по адм. д. № 435/2016 г. на Пловдивския административен съд. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-П. да заплати на "Ел-пи 06"ЕООД 3000 лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2757 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 901/29.05.2017 г. по адм. д. № 435/2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-16001615000952-091-001/17.09.2015 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба "Ел-пи 06" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001615000952-091-001/17.09.2015 г. на ТД на НАП-П., с който за периода м. 12.2009 г. - м. 12.2014 г. е начислен допълнително данък върху добавената стойност общо 134 742,34 лв с лихви общо 40 966,72 лв, определени са задължения по ЗКПО: за 2009 г. - корпоративен данък 60,92 лв с 34,12 лв лихви, за 2010 г. корпоративен данък 1065,61 лв с 486,78 лв лихви, за 2011 г. - корпоративен данък 2823,32 лв с 997,07 лв, за 2012 г. корпоративен данък 1080,46 лв с 270,67 лв лихви, за 2013 г. - корпоративен данък 1188,13 лв със 176,92 лв лихви. след ревизия, проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и не е представена счетоводна отчетност, което не позволява да бъде определена данъчната основа. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Правилен е изводът на съда, че констатациите в РА за наличие на данни за укрити приходи, поради неосчетоводени покупни фактури и последващи продажби не са обосновани. От всички дружества, доставяли стоки на ревизираното лице е извършена насрещна проверка само на две от тях, като не са приложени фактурите, за които се твърди, че не са отразени в дневниците за продажби на ревизираното лице, поради което изводът в РА, че стоките по неопредели фактури на неопределени доставчици са получени от ревизираното лице и продадени в последствие не е подкрепен с доказателства. Извършена е проверка на два от трите магазина на ревизираното лице, при която са иззети данни от компютрите в тях с протоколи за насрещни проверки. Извършен е анализ на данните, приложен към протокол от 10.06.2015 г. на л. 178 и сл. от делото. Доводът на касатора, че в изработване на анализът е участвал П. Ц. - служител със специализация по информатика не се подкрепя от данните в протокола от 10.06.2015 г. Снетите при проверките компютърни данни от компютъра в магазина на бул. Б. ..№... са за периода 24.02.2012 г. - 16.04.2015 г., а данните, снети от компютъра в магазина на бул. В. А. .№... са за периода 20.06.2013 г. - 16.04.2015 г. Констатирано е, че първият магазин има значителен брой продажби, отразени в системата без фискализация - без отразяване във фискалната памет на касовия апарат. В приложение № 12 са определени продажбите по месеци в магазина без да е посочено как са определени. За периода с данни от проверката 24.02.2012 г. - 16.04.2015 г. в РА е констатирано, че са определени продажбите по ЗДДС по данните от справките-декларации по месеци, към които са прибавени неотчетените продажби. В анализа към цитирания протокол в приложение № 11 е посочена сумата на неотчетените продажби за периода - 522 511,62 лв при отчетени продажби за същия период 384 329,70 лв, без данни по месеци за двете суми. Видно от таблицата в РА на стр. 28 и 29 сумите на неотчетените продажби по месеци в магазина не съвпадат с месечните суми в приложение № 12, поради което правилен е изводът на съда за необоснованост на констатациите в РА по размера на задълженията по ЗДДС, а поради това и тази по ЗКПО за периода м. 5.2012 г. - м. 12.2014 г. По така неясно определените продажби по месеци за периода м. 5.2012 г. - м. 12.2014 г. в РА е определен коефициент 1,366 представляващ съотношение между установените продажби по месеци по данните то дневника за продажби, увеличени с неотчетените продажби в магазина на бул. Б. ..№... и отразените продажби в дневника за продажби. С този коефициент са определени продажбите за останалата част от ревизирания период от м. 12.2009 г. до- м. 4.2012 г. без основание. За този период не са събрани данни по време на ревизията за неправилна работа с касовия апарат в магазина на бул. Б. ..№..., поради което не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за този период, а наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за тази част от периода не е достатъчно, за да обоснове определяне на задълженията в посочения в РА размер. Съдът неправилно е преценил свидетелските показания на бившата управителка на ревизираното лице като дадени от незаинтересувано лице. Необоснован е изводът на съда, че за анализа на иззетите компютърни данни по време на ревизията е следвало да се назначи техническа експертиза. Касаторът е разполагал с компетентен специалист, който да извърши приложеният анализ, а от факта, че не е ползвал неговите знания и умения при изработване на анализа на данните от проверките е последвала необосноваността на констатациите в РА. Необосновано съдът е приел, че за периода 24.02.2012 г. - м. 12.2014 г. не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, след като при проверката в магазина на бул. Б. ..№... са установени 150 910 записа на стойност 522 511,62 лв без фискализация - без отразяване във фискалната памет на касовия апарат. При 10 работника в магазина тезата за обучение на персонала при такъв обем нефискализирани продажби е неубедителна и недоказана с каквито и да било доказателства. Неправилно съдът е приел, че не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като на поисканите първични счетоводни документи ревизираното лице отговорило, че са на разположение на ревизиращите в офиса на дружеството. При обема на дейността на ревизираното лице - продажби на дребно в три магазина за хранителни стоки непредставянето на първичните счетоводни документи от ревизираното лице осъществява втората хипотеза от чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - не е представена счетоводна отчетност по ЗСч. Допуснатите неправилни изводи не се отразяват на правилността на крайните изводи на съда предвид горните уточнения и невъзможността да се определи резултата по делото за периода м. 5.2012 г. - м. 12.2014 г. по данните в делото и ревизионната преписка. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника 3000 лв разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,