Определение № 1021 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 864/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „РС КАР СЪРВИС“ ЕООД, подадена чрез адв. В. Пенева срещу Определение № 35760 от 30.10.2025г., постановено по адм. дело № 5385/2025 г. на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 32081/01.10.2025г., постановено по адм. дело № 5385/2025 г. от Административен съд София-град, в частта за разноските. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на „РС КАР СЪРВИС“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 150 лева. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна с указания за възможността да представи възражение и писмени доказателства, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на първо отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството пред Административен съд София-град (АССГ) е образувано по жалба „РС КАР СЪРВИС“ ЕООД, подадена чрез адв. В. Пенева срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С3889-0205755/01.04.2025г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С Решение № 32081/01.10.2025г., постановено по адм. дело № 5385/2025 г. на Административен съд София-град е отменена оспорената заповед и осъдена Национална агенция по приходите да заплати на „РС КАР СЪРВИС“ ЕООД разноски за държавна такса в размер 50 лева. В мотивите на решението, относно разноските е прието, че не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1 150 лева, поради което такива не са присъдени. С обжалваното пред настоящата инстанция определение е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 32081/01.10.2025г., постановено по адм. дело № 5385/2025 г. от Административен съд София-град, в частта за разноските. Изложени са мотиви, че до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за действително направени разноски, а едва след постановяване на решението и в срока по чл.176а, ал.1 от АПК е представено платежно нареждане от 20.05.2025г. за заплатени от „РС КАР СЪРВИС“ ЕООД на адв. В. Пенева разноски от 1 150 лева. Съдът се е позовал и на тълкуването по т.11 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г.,ОСГТК, съгласно която претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал.1 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая, не е спорно, че с подаване на жалбата си срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С3889-0205755/01.04.2025г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, жалбоподателят „РС КАР СЪРВИС“ ЕООД е претендирал разноски за първоинстанцинното производство и приложил договор за правна защита и съдействие от 05.05.2025г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от 1150 лева, платимо в срок до 15.05.2025г. Безспорно също така е установено, че в проведеното единствено по делото съдебно заседание на 23.09.2025г., процесуален представител на жалбоподателя не се е явил и не са представени доказателства за действително направени разноски за адвокатско възнаграждение до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед което правилно с решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, са присъдени разноски само за държавна такса и не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като до приключване на делото пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение не са доказани. Не е спорно, че едва след постановяване на решението и в срока по чл.176а, ал.2 от АПК, „РС КАР СЪРВИС“ ЕООД представя доказателства за платено на 20.05.2025 г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 150 лева. Спорен е въпроса дали са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, след като страната не е представила доказателства за действително направени разноски до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а такива са представени в срока по чл.176а, ал.1 от АПК. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е съобразил приложимото за случая Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. От същото следва, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението/ т.1 от тълк. решение/. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство/ т.4/. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция/т.11/ Заявяването на претенцията за разноски по чл. 80 ГПК означава не само отправяне на искане за разноски, но и представяне на доказателства за действително направени разноски, както и представяне на списък на разноските, които две условия безспорно не са изпълнени до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство. Ето защо, на основание чл.80, изр.2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, страната, не само не може да иска изменение на решението, в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, но и искането за изменение на решението, в частта за разноските е неоснователно поради липса на доказателства за действително направени разноски, представени до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,