Определение № 3550 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. А. Л. от САК, в качеството му на преупълномощен адвокат от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител (адв. К.) на Г. В. Г., срещу определение № 1941 от 27.07.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1767/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу протоколно определение от 03.05.2023 г. по възз. гр. д. № 7570/2022 г. на Софийския градски съд. С определението на СГС е оставено без уважение искането за определяне на по-висок размер на адвокатското възнаграждение за особения представител. Ответната страна по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор е изложила доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалвания съдебен акт апелативният съд е приел, че протоколното определение на СГС, с което е оставена без уважение молбата за определяне на по-висок размер възнаграждение за въззивното производство на особения представител, не е преграждащо по характера си за развитието на делото, нито обжалването му е предвидено в конкретна процесуална норма. Поради това, частната жалба е оставена без разглеждане. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че определението е правилно и следва да се остави в сила. Съображенията са следните: В производството пред първата инстанция по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника по делото – Г. Г., е назначена адв. Л.К., която е преупълномощила адв. Ат.Л. (л.63 от делото на СРС). Ищецът – „Топлофикация София“ ЕАД е обжалвал първоинстанционното решение, като преупълномощеният от особения представител - адв. Л. е подал писмен отговор на въззивната жалба. В проведеното о.с.з. от 03.05.2023 г. въззивният съд е констатирал, че поради липсата на указания към въззивника-ищец, последният не е внесъл депозит за възнаграждение на особения представител. С оглед на това, ход на делото не е даден, а на „Топлофикация София“ ЕАД е указано в едноседмичен срок да внесе депозит за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 лв., като страната е предупредена, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната. В същото с.з. адв. Л. е възразил, че определеното от съда възнаграждение, което следва да бъде внесено, е ниско и е поискал въззивникът да бъде задължен да депозира сумата от 350 лв. С обжалваното пред САС протоколно определение съдът е оставил искането без уважение, като е посочил, че определеният размер е в съответствие с нормата на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК. При тези данни е видно, че пред апелативният съд е обжалвано протоколно определение (с характер на разпореждане), което не слага край на производството, а е по движението на делото и съгласно чл. 253 ГПК то може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд при грешка или пропуск, или изменение на обстоятелствата. Контролът за законосъобразност върху тази категория съдебни актове, в т.ч. върху правилността на указанията за внасяне на определен размер депозит за особения представител, се извършва инцидентно при обжалване на крайния акт, с който ще приключи производството пред Софийски градски съд като въззивна инстанция. В случая, постановеното в о.с.з. от 03.05.2023 г. протоколно определение няма характера на акт, с който завършва производството (чл. 81 ГПК), поради което на този етап не подлежи на самостоятелно обжалване. В тази връзка следва да се имат предвид и дадените по т. 6 на ТР 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че „няма пречка при констатирана правна и фактическа сложност на делото“, ако прецени и на един по-късен етап, „съдът да определи по-висок размер на възнаграждението“. Съдебната практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателят в подкрепа на тезата си за обжалваемост на акта на СГС, е неотносима и касае хипотези, при които производството пред съответната инстанция е приключило със завършващ акт. В случая въззивното производство не е приключило, а е висящо, като предмет на частната жалба са указанията на съда към въззивника за внасяне на депозит за възнаграждение на особения представител. Предвид изложеното, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба срещу протоколно определение от 03.05.2023 г. по възз. гр. д. № 7570/2022 г. на Софийския градски съд правилно е била оставена от апелативния съд без разглеждане. Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение