Определение № 2015 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от „Стама Ко” ООД, срещу протоколно определение от 05.11.2025 г. по адм. дело № 8632/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е оставено без уважение направеното искане, с правно основание чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото. Ответникът – Директор на Агенция Митници, чрез гл. юрк. Аргиров намира частната жалба за процесуално недопустима, като просрочена и заявява искане същата да бъде оставена без разглеждане. По същество намира, че е неоснователна. Претендира разноски по делото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съгласно чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Върховен административен съд, състав на осмо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна против определение, подлежащо на обжалване. Не е налице основание да бъде прието, че същата е подадена извън преклузивния седмодневен срок по чл.230 АПК, така както поддържа ответника. Определението, срещу което е подадена частната жалба е постановено в открито съдебно заседание проведено на 05.11.2025 г. и в този ден е съобщено на страните. В проведеното открито съдебно заседание „Стама Ко“ ООД е представлявано от управителя си К. М. и от адв. Златева, поради което страната е узнала за съдебния акт на 05.11.2025 г. Срокът за обжалване е седмодневен. Съгласно правилото на чл.60, ал.5 ГПК, приложимо в настоящото производство във връзка с чл.144 АПК определеният в дни срок се брои от деня следващ деня на съобщаването на акта т.е. от 06.11.2025 г. и изтича на 12.11.2025 г. Частната жалба е подписана от процесуалния представител на дружеството с КЕП и е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 12.11.2025 г., спазен е законовия срок за обжалване, поради което частната жалба е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество. Предмет на настоящият спор е протоколно определение от 05.11.2025 г. по адм. дело № 8632/2025 г. по описа на АССГ, в частта, с която е оставено без уважение направеното искане от дружеството за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В останалата част протоколното определение не е обжалвано и е влязло в сила. Пред административния съд е била подадена молба от дружеството за присъждане на разноски по делото във връзка с обжалване мълчалив отказ на директора на Агенция Митници, с който е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № РПНОМ-5800-12/32-190382 от 23.06.2025 г. издадено от директора на ТД Митница София. Производството по обжалването е прекратено на основание чл.159, т.6 АПК, а с оспорения в настоящото производство акт, е отхвърлил искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат АССГ е приел, че от „Стама Ко” ООД е инициирано и второ дело с идентичен предмет, което е приключило един ден преди депозирането на молбата за разноските в настоящото производство. При това положение дружеството е следвало да оттегли жалбата си или да поиска прекратяване на адм. дело № 8632/2025 г. по описа на АССГ. Съдът е изложил съображения, че дружеството е било запознато с предмета на второ дело, поради което е направил извод, че не са налице основания, по смисъла на чл. 78 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК за присъждане на разноски в полза на „Стама Ко” ООД. За недоказано е прието и твърдението, че ответникът е станал причина за завеждане на производството и реализиране и заплащане на съдебно-деловодни разноски по адм. дело № 8632/2025 г. по описа на АССГ. Протоколното определение е правилно, в обжалваната му част. По делото не е било спорно обстоятелството, че предмета на производство по адм. дело № 8632/2025 г. по описа на АССГ, е идентичен с предмета по адм. дело № 9377/2025 г. на АССГ и това е дало основание да бъде оставена без разглеждане жалбата на дружеството на основание чл. 159, т. 6 от АПК, тъй като по заведеното по - късно дело е постановено окончателно Решение № 30245/16.09.2025 г. От първоинстанционният съд правилно е посочено, че молбата за присъждане на разноски е подадена един ден след като е постановено окончателното решение по същия спор. След като е налице осноавние да се приеме, че спора по двете дела е идентичен, касае се за едно ПНПОМ и по двете жалби искането е било за отмяна на мярката няма причина два пъти да бъдат присъждани разноски в полза на дружеството. Непроизнасянето на директора на Агенция Митници по обжалването по административен ред не променя обстоятелството, че се касае за обжалване на едно ПНМОП и разпоредените с нго последствия. Административният съд е изложил доводи и съображения, които настоящият състав споделя. По изложените съображения, протоколното определение на АССГ, в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на претендираните разноски от административния орган в настоящото производство: Заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ е неоснователна. Разноски за производството по оспорване на съдебен акт, в частта за разноските не се дължат и не се присъждат. В конкретния случай, с оглед изхода на основния спор на администрацията не се дължи присъждане на разноски. Обжалваното определение, в частта за разноските, на основание чл.81 ГПК е акцесорно и свързано с основния спор, който е разрешен в полза на дружеството. Недопустимо е в производство по обжалване на прекратителното определение, само в частта за разноските да бъдат кумулирани нови задължения за разноски и то в полза на страната, в чиято полза не е разрешен основния спор. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение