Определение № 2153 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. И., чрез адв. Томов, против определение № 12977 от 25.11.2025 г. по адм. дело № 2791/2025 г. на Административен съд - Варна, с която е оставено без уважение искането на И. за спиране на предварителното изпълнение на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/ 29.03.2023г. на главния архитект на район „Аспарухово“, община Варна и е оставено без разглеждане искането на И. за спиране на публичната продан на апартамент 14 с [идентификатор] по изп. дело № 31/ 2025г. на ЧСИ И. Станчева. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като от предварителното изпълнение на административния акт и от продажбата на имота за нея ще настъпят значителни и трудно поправими имуществени вреди. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се спре предварителното изпълнение на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/ 29.03.2023г. на главния архитект на район „Аспарухово“, община Варна, както и „всички последици функционално произтичащи от него, включително публичната продан на обект, представляващ ап. 14 с [идентификатор] по изп. дело № 31/ 2025г. на ЧСИ И. Станчева“. Ответникът – главен архитект на район „Аспарухово“, община Варна, не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на оспореното с доводи за унищожаемост и за нищожност удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/ 29.03.2023г. на главния архитект на район „Аспарухово“, община Варна на жилищна сграда – пета категория с [идентификатор] по КККР на [населено място], находяща се в [УПИ], кв. 31 по плана на кв. „Галата“, [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая предварителното изпълнение се основава на изричната разпоредба на чл. 217, ал. 1, т. 7 ЗУТ, според която жалбата не спира изпълнението на актовете за въвеждане на строежите в експлоатация. Следователно законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди и то само при наличие на нови обстоятелства (чл. 166, ал. 2 АПК). В конкретния случай административният съд правилно приема, че изброените по – горе условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Законосъобразно е преценено, че липсват доказателства за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, противопоставими на обществения интерес, който законът охранява. Посочените от жалбоподателката значителни имуществени вреди, свързани с публична продан на един от самостоятелните обекти в сградата, не са следствие от предварителното изпълнение на удостоверението за въвеждане в експлоатация, тъй като от този акт не възникват задължения за заплащане на парични суми, които евентуално да бъдат събрани принудително. Поради това насрочената публична продан няма връзка с обжалваното удостоверение. Съображенията, че ако сградата не е въведена в експлоатация, апартаментът на жалбоподателката не би могъл да бъде обект на публична продан са неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Изводът на административния съд за недопустимост на искането за спиране на изп. дело № 31/ 2025г. на ЧСИ И. Станчева в това производство, също се споделят от настоящата инстанция. Основанията за спиране на изпълнителното производство са посочени в чл. 432 ГПК. В случая разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, даваща възможност на съда да спре изпълнителното производство като обезпечителна мярка, е неприложима, тъй като предмет на изпълнителното производство са парични задължения, които не са последица от оспорения административен акт. По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на административния съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,