Решение № 5820 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2018 г.

Решение № 5820 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "АРТ Ф." ЕООД, представлявано от управителя К. Д., чрез адв. А., против Решение № 2205/08.12.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2334 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт РА № Р-03001916007681-091-001/18.05.2017 г. потвърден изцяло с Решение № 240/31.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчни периоди м. 09.2016 г. - 19512,79 лв. и лихва в размер на 1170,86 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК, а именно неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалното право и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът моли да бъде отменено решението като претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В., при ЦУ на НАП, чрез юрк. Д., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, като му бъде присъдено на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е Ревизионен акт № Р-03001916007681-091-001/18.05.2017 г. потвърден изцяло с Решение № 240/31.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчни периоди м. 09.2016 г. - 19512,79 лв. и лихва в размер на 1170,86 лв. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на РЛ законосъобразно са определени данъчни задължения по ЗДДС. В хода на ревизионното производство органа по приходите е извършил проверка на подадените данни в отчетните регистри:, Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите", както на ревизираното лице, така и от неговите контрагенти. Установено, че има издадени фактури за доставки на стоки от различни български доставчици и за осъществен ВОП от румънски доставчик MAX SRL с VIN № RO3697680, които не са декларирани и не са счетоводно заведени през периода на издаване на фактурите и получаване на стоките. При извършена проверка с Протокол № П-03001916174085-073-001/25.11,2016 г. е установено, че за периода 01.01.2016-30.06.2016 г. от румънския доставчик MAX SRL с VIN № RO3697680 са издадени инвойс фактури, налични в счетоводството на "А. Ф." ЕООД и отчетени през м. 09.2016 г. Фактурите са с дати на издаване през периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г. и са с предмет "ламинат", но същите са включени в дневниците за покупки и продажби за м. 09.2016 г. В хода на ревизията е установено, че за периода след 30.06.2016 г. до 31.08.2016 г. има и други издадени инвойс фактури от MAX SRL с VIN № R03697680. Същите са с дата на издаване 08.08.2016 г. На датата на издаване на фактурите от ревизираното лице са издадени Протоколи по чл. 117 от ЗДДС от № 38/08.08.2016 г. до № 41/08.08.2016 г., но същите са включени в дневниците за покупки и продажби за м. 09.2016 г. Въз основа на представените доказателства от доставчици на ревизираното лице, органът по приходите установява, че всички стоки на обща стойност 14036,91 лв. са получени от касатора за периода от м. 01.2016 г. до м. 08.2016 г., с изключение на стоки по фактура, издадена от " Д." ООД. Същевременно, при извършена съпоставка на процесните фактури, издадени от доставчиците и представената главна книга за сч. сметка "304-Стоки" за периода 01.01.2016-31.08.2016 г. и за периода 01.01.-01.09.2016 г., е установено, че същите не са счетоводно отразени по дебита на сч. сметка 304 към 31.08.2016 г., нито към 01.09.2016 г. -деня преди инвентаризацията. Установено е, че фактурираните стоки на обща стойност 55520,52 лв. от румънски доставчик MAX SRL с VIN № КОЗ697680 (ВОП), които са получени на 01.09.2016 г., съгласно протоколите по чл. 117 от ЗДДС, не са също счетоводно заведени в счетоводна сметка 304 Стоки към датата на получаването. Въз основа на данни, съдържащи се в Протоколи за фактическо установяване на наличните стоки в обектите на ревизираното дружеството и извършен количествен анализ е установено, че счетоводно незаведените стоки по сметка 304 Стоки по издадените фактури не са налични към датата на инвентаризацията - 02.09.2016 г. Установено е също, че към тази дата не са намерени като налични при инвентаризацията на 02.09.2016г и определено количество стоки от счетоводно заведените по сч. сметка 304 "Стоки", подробно описани по вид и количество в табличен вид в ревизионния доклад. Органите по приходите са направили извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Административният съд е стигнал до извод, че е налице нередовно водена счетоводна отчетност от жалбоподателя. Ревизираното лице е представило счетоводни регистри на счетоводни сметки 304 "Стоки", от които е видно, че процесните стоки не са заприходени при закупуването им, като органите по приходите са установили, че към 02.09.2016 г. при извършена инвентаризация процесните стоки не са налични в обектите на ревизираното лице. Същевременно не е отчетен и приход от продажбата на същите, както и за част от заведените по сч. сметка 304 стоки, които също не са били налични при инвентаризацията. Решението е валидно, допустимо и правилно С оглед на гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както следва: т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. С. Р. на СЕС по дело C-576/15 когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. Предвид гореизложеното, органите по приходите правилно са констатирали в частта по ЗДДС, че реализацията на процесните стоки представлява доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, която е облагаема съгласно чл. 12 ЗДДС и върху определена по реда на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вр. чл. 122 и сл. от ДОПК са начислили допълнително ДДС общо в размер на 19512.79 лв. и съответните лихви. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото в полза на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП за касационната инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 863 лв. на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение