Решение № 12698 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13716/2016 г.

Решение № 12698 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13716/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на E. Ю. Й. от гр. Л., ул. "Хайдушки поляни" № 6, вх. ..., ап. ..., срещу решение № 1683 от 17.09.2016 г. на Административен съд гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 2733/2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 161202932 от 21.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., изменен с решение № 178/18.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 2007 г. до 2010 г.

Касаторката претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът необосновано не е кредитирал изготвена при повторното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), както и събрани при първоначалното разглеждане на делото доказателства за предоставени заеми. Излага съображения за неправилно приложение на понятията кредит, заем, доход, приход и разполагаеми средства. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П. оспорва касационната жалба в писмена защита от 3.10.2017 г. чрез юрк. В. Левова. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АСП РА на Е. Ю. Й. при ревизия по реда на чл. 122-124а ДОПК за периоди 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО, ДЗПО и ЗО. В частта относно установените задължения за ЗОВ РА е отменен с решение № 1683 от 17.09.2016 г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. д. № 2733/2015 г., влязло в сила като необжалвано.

В хода на ревизията е прието, че Е. Ю. Й. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ (в сила от 1.01.2007 г.) за доходите, получени от нея през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Извършена е съпоставка между декларираните приходи, доходи и източници на финансиране на собствения капитал и е направен извод, че същите не съответстват на имущественото и финансово състояние, тъй като не е установен произходът на част от средствата за извършени от лицето разходи. Това е прието като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизия по аналог. Ревизираното лице не оспорва, че за ревизираните периоди е внесло в ЕТ "Рафаела - Е. Й." средства, отразени като разчет (задължение) по сметка 493 "Разчети със собственици", както следва: през 2007 г. - 235 791.87 лв., през 2008 г. - 226 063.49 лв., през 2009 г. - 106 803.64 лв. и през 2010 г. - 59 561.54 лв. Дадените в хода на ревизията обяснения от РЛ са, че е получила безвъзмездно от своите родители и от родителите на С. Ф. суми за оборотни средства на ЕТ с произход от дългогодишния им трудов стаж и от допълнителни доходи от растениевъдство и животновъдство. В ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. лицето декларира остатъци от получени парични заеми в общ размер на 470 000 лв. към 31.12.2009 г., както следва: 25 000 лв. от С. Ф., 50 000 лв. от Ф. Ф. (майка на С. Ф.), 50 000 лв. от Ю. Й. (баща на РЛ), 275 000 лв. от Р. Ф. (починал през 2002 г., баща на С. Ф.) и 70 000 лв. от Ф. Ф.

В паричния поток на лицето са включени паричните средства, които РЛ е внесло в брой в предприятието си, респ. изтеглените в брой суми, включително данните за изплатени средства на собственика със записи по сметка 493, както следва: за 2007 г. - 53 000 лв., за 2009 г. - 7300 лв., за 2010 г. - 35 828.14 лв., както и получена от С. Ф. сума в размер на 7990 лв. с РКО № 248/31.03.2007 г. Разходите за живот и издръжка са определени по данни от НСИ, тъй като лицето не разполага с документи за техния размер. Ревизиращите органи са съобразили, че лицето живее в едно домакинство с дъщеря си Р. С. Ф., като не са включили в докакинството С. Ф. и роденото през 2007 г. дете Р. Ф. Твърденията на лицето за получени заемни средства не са възприети, тъй като заемодателите не предоставили доказателства за произхода им и за наличността им към съответните дати - липсвали подадени ГДД за периода 2000 г. - 2010 г. с декларирани облагаеми доходи. З. Ю. Й. е получавал доходи по трудови правоотношения в нисък размер, поради което липсвала възможност за спестяване. Съобразено е, че бащата Р. Ф. е починал през 2002 г. и не би могъл да предостави 275 000 лв. през 2004 г., както и разминаванията между твърденията на лицата - заемодателите твърдели, че са предоставили сумите безвъзмездно, а РЛ е декларирало с ГДД, че сумите са получени в заем.

Установено е превишение на разходите над приходите, както следва: за 2007 г. - със 189 422.67 лв., за 2008 г. - с 237 482.89 лв., за 2009 г. - със 104 039.44 лв. и за 2010 г. - с 30 334.51 лв. Определена е данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК както следва: за 2007 г. - 176 997.32 лв., за 2008 г. - 231 873.64 лв., за 2009 г. - 98 404.24 лв. и за 2010 г. - 25 826.32 лв. (коригирани с решението на ДДОДОП), респ. данъчно задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 2007 г. до 2010 г. общо в размер на 78 176.23 лв. и лихви за забава общо в размер на 34 459.81 лв.

Обжалваното решение е постановено след отмяна на предходно решение на АСП и връщане на делото за ново разглеждане с решение № 11044 от 22.10.2015 г. на Върховен административен съд, VIII отделение, с което са дадени указания за обсъждане на въпроса относно броя на членовете на домакинството на ревизираното лице (РЛ) предвид съжителството му със С. Ф. от родените две деца, обсъждане на всички събрани по делото доказателства и при необходимост - назначаванена ССЕ за проверка на счетоводството на ЕТ "Рафаела - Е. Й." с оглед начина на осчетоводяване на сумите по сметка 493.

За да отхвърли оспорването относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ административният съд не е кредитирал изготвената при повторното разглеждане на делото ССЕ с аргумент, че е работила въз основа на доказателства, представени за първи път в съдебното производство, които съдът също не е кредитирал като изготвени за целите на съдебния процес и противоречащи на тези, събрани при първоначалното разглеждане на делото пред АСП. Съдът е намерил за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК предвид недоказания произход на средствата, отразени като задължение по сметка 493 "Разчети със собственици". Съдът не е възприел обясненията на ревизираното лице относно заемния произход на средствата, внесени по сметка 493 с аргументи, почерпени от РД и РА. Не е кредитирал твърденията за предоставени заемни средства от Е. Х. и от А. У. в полза на С. Ф., тъй като тези твърдения били направени за първи път пред съда. Формирал е краен извод за законосъобразност на определените задължения на лицето по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано.

Необосновано административният съд не е кредитирал приетата при повторното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като аргументите за ползване на новосъставени документи не съответстват на данните по делото. Експертизата е изготвена въз основа на счетоводните справки по сметка 493 "Разчени със собственика", налични по делото на л. 57-60, които са представени с възражението срещу ревизионния доклад (л. 5 от ССЕ и л. 46 от делото). Същите доказателства са съобразени от ревизиращия орган при изготвянето на оспорения ревизионен акт, доколкото в приходната част на паричния поток са включени възстановените средства на собственика в размер на 53 000 лв. за 2007 г., на 7300 лв. за 2009 г. и 35 828.14 лв. за 2010 г. Въз основа на същите доказателства решаващият орган ДДОДОП гр. П. е признал в приходната част на паричния поток за 2007 г. сумата от 7990 лв., получена от С. Ф. с РКО № 248/31.03.2007 г.

Експертът изрично е посочил, че възприема и няма да променя в заключенито си ползвания в РД потребителски разход по данни на НСИ. Съобразил е методиката по РД като е взел предвид целия годишен размер на разходите за домакинството, който в РД не е намален на половина, въпреки данните, че РЛ живее на съпружески начала със С. Ф. и същият е чл. на домакинството съгласно § 1, т. 2 от ДР на ДОПК. Житейски логично след като е съобразило целия размер на разходите на домакинството, вещото лице е включило и целия размер на приходите на членовете му.

Ревизираното лице не оспорва наличието и размера на внесените и отразени като разчети/задължения по сметка 493 суми за дейността на ЕТ. Спорен е произходът на тези средства, респ. какви суми следва да се включат в паричния поток. Както в оспорения ревизионен акт, като и в ревизионния доклад, липсва изготвен паричен поток на ревизиранато лице, който да отразява ежедневното движение на паричните средства в брой. Паричният поток по РД следва изцяло записите по сметка 493 като в приходната част са отразени възстановените средства на собственика и изтеглени касово/в брой суми от Е. Й., а в разходната част на потока - пълния размер на годишния паричен разход на домакинствата по данни на НСИ и пълния размер на средствата, отбелязани по сметка 493 като внесени касово в ЕТ "Рафаела - Е. Й.". В РА и решението на ДДОДОП гр. П. в приходната част на потока са добавени средства, за които към възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК са представени РКО с посочено основание "върнати собствени средства".

Съответстваща на данните по делото е констатацията, че Е. Й. дава различни обяснения относно произхода на внесените в ЕТ средства: в обяснение от 01.06.2011 г. (л. 200) поддържа, че в периода 1.01.2004 г. - 31.12.2010 г. е получила безвъзмездно суми от своите родители и от родителите на С. Ф., докато в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. е декларирала 470 000 лв. като непогасени остатъци по заеми, както следва - 25 000 лв. към С. Ф., 120 000 лв. към Ф. Ф., 275 000 лв. към Р. Ф. (с отразена дата на предоставяне през 2004 г., докато лицето е починало през 2002 г.) и 50 000 лв. от Ю. Й. Наличието на различни обяснения относно произхода на средствата разколебава достоверността им. За целите на процеса, в който само доказаният факт е реално осъществил се, както и с оглед значителния размер на сумите, обосновано е очакването на приходните органи, правилно възприето от съда, за наличие на доказателства относно редица доказателствено-релевантни факти, които правят вероятно твърдяното разместване на материални блага, като: възможността на заемодателите/дарителите да спестят такива значителни суми, къде са ги съхранявали, по какъв начин и кога са ги предали на получателя. Както договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, така и договорът за дарение по чл. 225, ал. 1 ЗЗД, са реални договори - паричната сума се предава на получателя, който я приема. Вярно е, че не съществува изискване за писмена форма за доказване на договорите между близки роднини (чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, в сила от 1.03.2008 г.), но е обосновано изискването за ангажиране на доказателства относно посочените доказателствено-релевантни факти. В случая такива относими доказателства досежно близките роднини Ю. Й., Ф. Ф., Р. Ф. и С. Ф. не са ангажирани. Липсват писмени документи за предаване на сумите въпреки значителния им размер. Не са ангажирани данни за съхранението им през годините, за движение по банкови сметки, за наличие на твърдените лични трезори. Въпреки твърденията на лицата за дългогодишен трудов стаж и допълнителни доходи от растениевъдство и животновъдство - такива не са ангажирани. Поради липса на конкретни данни за размер и период на получените средства не може да се направи извод за възможността на лицата да ги спестят. По тези съображения наведените от касаторката примери от съдебната практика на ВАС в хода по същество на спора са неотносими, тъй като касаят различна фактическа обстановка. Видно от цитираните решения същите касаят случаи, в които са били представени писмени договори за заем, за които е подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, заемите са били включени в данъчните декларации на заемодателите, били са представени доказателства за погасяването им (решение № 1512 от 31.01.2012 г. на ВАС) или средствата са били редовно осчетоводени при наличие на констатации за редовно водено счетоводство въз основа на писмени договори за заем (решение № 2779 от 27.02.2012 г. и решение № 7701 от 9.06.2010 г. на ВАС), какъвто настоящият случай не е. За твърдяното предоставяне на средства от роднините липсват всякакви доказателства. Ревизионният доклад и ревизионният акт съдържат констатации за липса на аналитична кореспонденция между записите по сметка 493 и други счетоводни записи, както и за непредставяне на първични счетоводни документи като основание за записите, които не са оборени посредством двете назначени по делото ССЕ, всяка една от които установява превишение на разходите над приходите за ревизираните години. Касае се за ревизионно производство, започнало през 2011 г., връщано за събиране и обсъждане на доказателства, както от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, така и от контролната съдебна инстанция, с което е предоставена възможност на лицето да ангажира всички налични при него и относими доказателства, респ. съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК същото следва да понесе правните последици от недоказването на твърдените за него изгодни факти. Конкретните обстоятелства по отношение на всеки един от заемодателите/дарителите са следните:

1. Жалбоподателката претендира за включване в началното салдо към 1.01.2007 г. на сумата от 20 000 лв. - по предоставен на С. Ф. кредит в същия размер по договор от 12.04.2006 г. с "Прокредит банк" АД. Съгласно т. 7.2. от договора страните са се съгласили сумата да бъде преведена по сметка на С. Ф., открита в "Прокредит банк". Липсват доказателства за изтегляне на парични средства от тази сметка, поради което не може да се приеме, че същите са предадени от Е. Й. или са вложени в търговската дейност на ЕТ. С оглед отдалечеността във времето между предоставянето на кредита през м. април 2006 г. и липсата на доказателства за съхранението им до 2007 г. претендираната сума не следва да се включва като начално салдо в паричния поток. Не са представени доказателства за осчетоводяване на тези парични средства от ЕТ "Рафаела -Е. Й.", поради което същите не следва да намерят отражение в паричния поток на лицето.

По данни от ревизионен доклад № 2866/7.12.2007 г. за ревизирани периоди през 2006 г. и до 30.09.2007 г. по ЗДДС ЕТ "Рафаела - Е. Й." извършва транспортна дейност с товарен автомобил модел "Камаз" и дърводобив и дървообработване, за което разполага с удостоверение № 1478/28.11.2006 г. на МЗГ. Дейността се упражнява в цех за дървообработване в гр. Л. Като физическо лице и в качеството си на собственик на ЕТ Е. Й. е декларирала за 2006 г. доход от патентна дейност в размер на 14 940.28 лв., обложени с патентен данък, и доход по трудово правоотношение в размер на 3261.44 лв., за който е внесен дължимия данък. От дейността си като ЕТ лицето е декларирало приходи в размер на 22 355.37 лв. и разходи в размер на 28 490.63 лв., т.е. отрицателен финансов резултат (л. 337). Като се съобразят така декларираните от лицето доходи, необходимостта да се правят разходи за живот и издръжка и липсата на данни за предоставяне на сумата по кредита от 12.04.2006 г. за дейността на ЕТ, включително и счетоводни такива, не може да се приеме, че към 1.01.2007 г. Е. Й. е разполагала с претендираното начално салдо от 20 000 лв.

Показанията на св. С. Ф. в тази насока са твърде общи: "давал съм собствени средства и от банки на ЕТ, трябва да има ордери за тези суми, за тази работа трябва да знае счетоводството", но счетоводни отразявания липсват. Данните от сметка 493 са за предоставени от С. Ф. средства, както следва: на 7.02.2007 г. - 20000 лв., на 8.02.2007 г. - 20 000 лв., на 12.02.2007 г. - 8000 лв. и на 14.02.2007 г. - 4000 лв., които суми и дати не съвпадат с твърденията за внесени заемни средства.

2. По отношение на Ю. Й. са представени доказателства, че е работел по трудово правоотношение в ЕТ "Рафаела - Е. Й.", за което през 2006 г. е получил възнаграждение в размер на 709.12 лв., а през 2007 г. - на 2250 лв. Налице са доказателства за предоставени на Ю. Й. потребителски кредити от "ЦКБ" АД в размер на 5000 лв. на 9.03.2007 г. и на 7000 лв. на 10.08.2007 г. Обясненията на лицето са, че произходът на средствата е от дългогодишен трудов стаж, включително и в чужбина, а част от сумата била съхранявана в "Първа частна банка" и в личен трезор (л. 205). Доказателства в полза на тези твърдения не са представени, поради което изводът на административния съд за недоказаност на произхода на средствата, на съхранението им до 2007 г. и на предаването им на Е. Й. е правилен и обоснован. Логични са обясненията на родителя, че е подпомагал дъщеря си, но в случая се касае за твърдения за предоставяне на средства от 50 000 лв., което надхвърля обикновената взаимопомощ и изисква наличието на убедителни доказателства за разместване на материални блага, каквито не са ангажирани. Свидетелските показания на Ю. Й. не съдържат необходимата конкретика за категоричен и несъмнен извод за предоставяне на обща сума от 50 000 лв. - били теглени два кредита през 2003 г. и 2007 г., работел в Германия през 2009 г. и в Гърция през 2010 г., поради което на два пъти й дал 5000 лв., после пак 5000 лв.

3. Макар и житейски логични, дадените от Ф. Ф. обяснения в хода на ревизията (л. 215) за спестени средства от дългогодишен трудов стаж и допълнителни доходи от растениевъдство и животновъдство, не са подкрепени с доказателства. Липсват данни за съхранението на тези суми през годините и за предаването им на Е. Й., поради което правилно не са възприети като основание за внесените на каса суми в ЕТ "Рафаела - Е. Й.". Извън изготвената лично от РЛ ГДД за 2009 г. с отбелязване на остатъци от заемни средства в размер на 470 000 лв. други счетоводни данни за реално предоставяне на парични средства в подобен значителен размер не са ангажирани. С оглед противоречието с дадените обяснения за безвъзмездно предоставяне на средствата, правилно тези суми не са включени в приходната част на паричния поток.

В писмено обяснение от 1.06.2011 г. Йорданова е посочила, че е била подпомагана безвъзмездно от родителите си и от родителите на С. Ф., за което не са съставяли документи. Сумите били използвани за оборотни средства на ЕТ "Рафаела -Е. Й." с произход от дългогодишен трудов стаж и допълнителни доходи от растениевъдство и животновъдство. Въпреки твърденията в същото обяснение за наличие на доказателства относно съхранението на тези суми по банкови сметки и последващото им теглене поради краха на банковата система - доказателства в тази насока не са ангажирани.

4. Обосновано е констатираното противоречие между декларираното през 2004 г. предоставяне на заемни средства от Р. Ф. в размер на 275 000 лв. при данни, че заемодателят е починал през 2002 г. Касае се за значителна по размер парична сума, за произхода, съхранението или предаването на която не са ангажирани никакви доказателства.

5. Необосновани са доводите на първостепенния съд за представяне на доказателствата за предоставен заем от А. У. едва в хода на съдебното производство. По повод връчено му ИПДПОЗЛ изх. № 94-00-8972 от 21.09.2011 г. (л. 170) С. Ф. е представил договор за отдаване на кредит от 5.01.2007 г. (л. 174), съгласно който А. У. му е предоставил сумата от 7000 лв. със срок на връщане до 30.12.2015 г. Тези доказателства са обсъдени и на стр. 4 от РД. Относно произхода на средствата е представен договор за потребителски кредит от 7.12.2006 г., сключен между А. У. и "ЦКБ" АД за сумата от 7200 лв. Крайният извод на съда за липса на основание за включване на сумата в приходната част на паричния поток е правилен. Условието по договора за потребителски кредит с "ЦКБ" АД е сумата да бъде предоставена еднократно по сметка на кредитополучателя Узенов. Не са ангажирани доказателства за теглене на тези средства от банковата сметка на Узунов. Не са ангажирани доказателства за връщане на сума от 8000 лв. в срок до 30.12.2015 г., както е договорено. Липсва логично обяснение за предоставянето на цялата сума на третото лице С. Ф. в договорен изключително дълъг срок на връщането й след като заемополучателят дължи на банката допълнителни разноски за такси и лихви.

6. Правилно не са кредитирани представените едва пред съда доказателства за изтеглен на 1.02.2007 г. от "Прокредит банк" АД потребителски кредит в размер на 20 000 лв. от ЕТ "Викторио ММ - 98 - Е. Х." с твърдение за предоставяне на тази сума в заем на С. Ф. Средствата са предоставени на ЕТ и не са ангажирани доказателства за осчетоводяване в предприятието му. Нелогично е сумата, предоставена за търговската дейност на ЕТ, да се заеме в цялост на трето лице. Липсват данни за връщане на средствата в срок до 31.12.2010 г., както е "договорено" в договора за кредит със С. Ф. от 10.02.2007 г. Данните от сметка 493 са за предоставени от С. Ф. средства, както следва: на 7.02.2007 г. - 20000 лв., на 8.02.2007 г. - 20 000 лв., на 12.02.2007 г. - 8000 лв. и на 14.02.2007 г. - 4000 лв., които суми и дати не съвпадат с твърденията за внесени заемни средства.

Представянето на доказателства едва в хода на съдебния процес логично навежда на извод за съставянето им за целите на процеса, поради което сумата не следва да се включва в приходната част на паричния поток. Свидетелските показания на Хунев не могат да оборят горните изводи предвид отделни противоречия с писмените доказателства - напр. лицето не помни дали е теглил кредит за лични нужди или като ЕТ, как е станало тегленето на кредита и дали Сашо е поискал парите преди или след сключване на договора (л. 399).

По изложените съображения в приходната част на паричния поток не следва да се включат горепосочените суми, при което като се вземе предвид логиката на образуване на паричния поток по РД и РА, съобразена от вещото лице при повторното разглеждане на делото, на годишна база в паричния поток на ревизираното лице следва да се съобразят следните суми:

А. Относно 2007 г.: В приходната част следва да се включат 40 000 лв. възстановени средства на собственика, 212.20 лв. изтеглени касово от банкова сметка от Е. Й., 20 990 лв. върнати собствени средства на С. Ф., 2171.07 лв. трудови доходи на С. Ф., 1690 лв. доходи от наем на С. Ф. и 873.01 лв., общо сума в размер на 65 936.25 лв. Разходите на домакинството по данни на НСИ са 6843 лв., към която сума следва да се прибавят внесените касово в ЕТ средства от 153 297.39 лв., внесените от С. Ф. средства от 77 000 лв. и направен разход за платен данък по ГДД в размер на235.08 лв., общо 237 375.47 лв. Превишението на разходите над приходите е с 171 439.22 лв. От тази сума следва да се извадят авансово и окончателно внесени ЗОВ в размер на 2620.04 лв. и внесени осигуровки по трудов договор от 123.86 лв. Не следва да се вземат предвид определените с РА задължения за ЗОВ по чл. 124а ДОПК с оглед на отмяната им. Данъчната основа за облагане е в размер на 168 695.32 лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е в размер на 39 802.88 лв. При внесен от лицето данък от 895.75 лв. дължимата сума е в размер на 38 907.13 лв., респ. лихвата за забава за периода от 1.05.2008 г. до 21.11.2012 г. - 20 563.95 лв. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него РА за разликата над установените в РА размери от 40 899.61 лв. главница и 21 617.29 лв. лихви.

Б. Относно 2008 г. следва изцяло да бъде кредитирано заключението на ССЕ при повторното разглеждане на делото. Правилно вещото лице е включило в приходната част на паричния поток сумата от 75 289.46 лв. Същата сума е намерила отражение в представеното в хода на ревизията извлечение от сметка 493 (л. 58) с посочено основание "кредит от Прокредитбанк от 13.02.2007 г.". Неясно защо посоченият счетоводен запис изобщо не е коментиран в РД и РА, а първични счетоводни документи за него са представени едва при повторното разглеждане на делото, което е основание за приложение на нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК - понасяне на разноските от жалбоподателката независимо от изхода на спора. Съгласно поясненията на експерта взетата счетоводна статия в кореспонденция със сметка 504 отразява дадени на собственика парични средства от валутна банкова сметка. Представен е договор за прокредит динамо № 022-269468 от 13.02.2007 г. с "Прокредит банк България" АД, с който на ЕТ "Рафаела - Е. Й." е предоставен кредит в размер на 51 000 евро и доказателства, че сумата по кредита е усвоена на 13.02.2007 г. Независимо от счетоводното й отразяване през 2008 г. включването на сумата е обосновано с оглед следваната в РА и РД логика на изготвяне на паричния поток изцяло по счетоводни записи от сметка 493 при отразяване й в кореспонденция със сметка 504 още в хода на ревизията и с оглед на новопредставените доказателства.

Дължима е отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него РА за разликата над 13 743.34 лв. главница до установения в РА размер от 23 170.08 лв. и 5191.18 лв. лихви за забава до установения в РА размер от 8751.88 лв.

В. Относно 2009 г. следва изцяло да бъде кредитирано заключението на ССЕ при повторното разглеждане на делото, при което е дължима отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него РА за разликата над 9428.69 лв. главница до установения в РА размер от 9779.94 лв. и 2495.33 лв. лихви за забава до установения в РА размер от 2588.29 лв.

Г. Относно 2010 г. следва изцяло да бъде кредитирано заключението на ССЕ при повторното разглеждане на делото, при което е дължима отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него РА за разликата над 1927.10 лв. главница до установения в РА размер от 2464.66 лв. и 311.10 лв. лихви за забава до установения в РА размер от 397.88 лв.

Направеното от експертизата изчисление по вариант 2 - да бъдат представени като положително начално салдо за съответната година дължимите, но неплатени от предходната година данъци и осигурителни вноски е изцяло хипотетично, не намира основание в закона и не следва да бъде кредитирано.

При този изход на спора и по изложените съображения разноски следва да се присъдят в полза на приходната администрация на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. При обжалваем интерес на установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ (главница и лихви) общо в размер на 109 669.63 лв. дължимото юрисконсултско възнаграждение за производството пред АСП е в размер на 3626.70 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в размер на 2720 лв. за касационната инстанция на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,