Определение № 6192 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Л. П. срещу определение № 571/17.01.2024 г., постановено по адм.д.4606/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е допълнено решение № 7655/07.12.2023 г., постановено по същото дело като е осъден да заплати на Националната гвардейска част сумата 3650 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и в противоречие с материалния закон, а по същество и немотивирано, поради което иска да бъде отменено и да се върне делото на първата инстанция с указания или да се разреши въпроса относно разноските като се съобразят възраженията относно тяхната дължимост. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Националната гвардейска част (НГЧ) оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 571/17.01.2024 г., постановено по адм.д.4606/2022 г. по описа на АССГ е допълнено решение № 7655/07.12.2023 г., постановено по същото дело, като Б. Л. П. е осъден да заплати на Националната гвардейска част сумата 3650 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е постановено в процедура по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК след влизане в сила на като необжалвано на съдебното решение, чието изменение се иска. С решението не са присъдени разноски независимо от наличието на мотиви относно наличието на основание за заплащането им в пълен размер. С атакуваното пред настоящата инстанция определение са възпроизведени мотивите от влязлото в сила съдебно решение с известно допълнение относно неоснователността на възражението за прекомерност и съобразяването с изричното волеизявление относно претенцията на НГЧ за заплащане само на разноските за един адвокат, но не и за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съдебното решение № 7655/07.12.2023 г., постановено по адм.д.4606/2022 г. по описа на АССГ, което е допълнено с обжалваното определение, е влязло в сила като с него са отхвърлени исковете, предявени от Б. П. против НГЧ и Военно медицинска академия (ВМА) да му заплатят солидарно или по равно обезщетение в общ размер от 36000 лв. Съдът е приел за доказани и дължими разноски в полза на НГЧ в размер на 3530 лв., представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат (и в полза на ВМА в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които не са присъдени с изричен диспозитив и не са предмет на настоящото производство). Искането за допълване е подадено в срок от заинтересовано лице, която е представила списък по чл. 80 от ГПК преди приключване на устните състезания. По делото не е налице спор от фактическа страна относно заплащането на адвокатското възнаграждение и обстоятелството, че упълномощеният адвокат е извършвал процесуални действия от името на НГЧ. Спорът е относно това дали участието като процесуален представител на НГЧ и на юрисконсулт, както и съотношението между работата, извършена от юрисконсулта по това дело и по други спорове между същите страни и правната помощ, осъществена от адвоката, обуславят задължение за съда да определи юрисконсултско възнаграждение, каквото първоначално е претендирано в писмения отговор по исковата молба вместо разноски за адвокат, които се искат в последното съдебно заседание. АССГ правилно се е съобразил с последното волеизявление на надлежноупълномощен процесуален представител на НГЧ относно разноските, които тази страна претендира да й бъдат заплатени. Изрично трябва да бъде посочено, че в представения по делото списък по чл. 80 от ГПК е включена само сумата 3650 лв. за адвокатско възнаграждение. „Неподдържане“ на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пропускането да бъде включена в списъка по чл. 80 от ГПК сума за този вид разноски, не е възможно да бъде разглеждано като отказ от иск или действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, за което се изисква изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 от ГПК доколкото разноските са акцесорно вземане, а не главен предмет на делото. В случая НГЧ е ответник, а не ищец в първоначалното производство. Пълномощното от 07.06.2023 г. предоставя право за извършване на всички процесуални действия за упълномощения от НГЧ адвокат, включително и за формулиране на искане за присъждане на разноски, каквото е направено на 14.11.2023 г. и законосъобразно съобразено от АССГ. Следователно обосновано първата инстанция е приела, че ответната страна е претендирала разноски само за възнаграждение за един адвокат и е преценила неговия размер спрямо цената на иска. При произнасянето по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от Б. П., решаващият съд не е допуснал нарушения и правилно е преценил, че не е налице прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат. Тази преценка е съобразена с цената на иска, но изложените в частната жалба обстоятелства относно извършените процесуални действия от двамата процесуални представители на НГЧ във времето и като обем, не дават основание за различен извод. Доводите относно целесъобразността и моралността на поведението на законния представител на НГЧ, изразяващо се в сключване на 07.06.2023 г. на договор за правна защита и съдействие с адвокат, който да представлява НГЧ по адм.д. 4606/2022 г. по описа на АССГ, по което към този момент вече са извършвани процесуални действия от юрисконсулт, не обуславят правнорелевантни факти от хипотезата на чл. 143 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1200 лв., които претендира, но с оглед неговия предмет, а именно спор само относно разноските. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (виж определение № 716/16.01.2020 г., постановено по адм.д. 23/2020 г. по описа на Върховния административен съд и цитираните в него съдебни актове). По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение