Определение № 1978 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1255/2026 г.

Производството е по реда на чл. 60 ал. 10 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Х. Ш. чрез процесуален представител срещу определение № 39617 от 27.11.2025 г., постановено по административно дело № 12425/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане допускане на предварително изпълнение на полицейско разпореждане № 4-1 от 15.11.2025 г., издадено от полицай Р. Даскалов на длъжност „командир на отделение“ при 08 Районно управление (РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По наведени доводи за неправилност на определението на всички основания по чл. 209, ал. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което разпореждането за допуснато предварително изпълнение бъде отменено и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било разпореждането за допускане предварително изпълнение на полицейско разпореждане № 4-1 от 15.11.2025 г., издадено от полицай при 08 РУ СДВР Р. Даскалов – командир на отделение в посоченото РУ, с което на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е разпоредено на жалбодателя да не налага физически и психически тормоз над А. А. Ш. и всички спорни въпроси да решават по законоустановения ред, да не нарушава ОР(вероятно обществения ред), да спазва законите на Република България. За да отхвърли жалбата АССг приема, че на посочената дата е възникнал скандал между жалбодателя и майката на детето му - А. Ш. по повод осъществяване на контакт с малолетния В. Ш., при което по подаден сигнал на тел.112 на място пристигнал полицейски екип. Същият установил, посочения факт и издал разпореждане и на двамата родители с идентично съдържание. Правилно, предвид установените на място факти и обстоятелства, отразени в приложената докладна записка от полицай Даскалов в обжалваното определение прието, че в случая допуснатото предварително изпълнение на разпореждането е за да се опази здравето и живота на родителите – за да се предотврати саморазправа между тях и да се осигури психическо спокойствие на детето, при съобразяване разпоредбата на §1, т. 5 от Закона за закрила на детето за най-добър интерес на детето. В случая в самото разпореждане са посочени правните основания за постановяването му, а фактическите основания за това са посочени в приложената по делото докладна записка, изготвена в деня на издаване на разпореждането. При това и предвид приетото в ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС наведеният довод за допуснати нарушения във формата на акта са неоснователни. При така установеното настоящия състав намира, че правилно АССг приема, че издаденото разпореждане е законосъобразно, а и по делото не са представени доказателства, като липсват и твърдения опровергаващи установеното наличие на предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК. По делото жалбодателят представя копие от разпореждане с идентичен номер, съдържание и дата на издаване, но с посочен друг издател – Л. Минков, също заемащ длъжност в 08 РУ СДВР, което обаче не е подписано, както от посочения издател, така и жалбодателя, при което правилно първоинстанционния съд е разгледал приложеното с административната преписка разпореждане, съдържащо необходимите реквизити. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение