Определение № 2074 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1204/07.02.2023 г. на А. В. И., чрез пълномощника адвокат Е. М., срещу определение № 150 от 06.02.2023 г. по ч. гр. д. № 109/2023 г. на ВКС, I г. о. С последното е потвърдено разпореждане № 139/23.09.2022 г., по ч. гр. д. № 2658/2022 г. на ВКС, II г. о. С последното е върната като недопустима частна жалба вх.№6591/2022г. срещу определение № 179/2022г. по същото дело. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Твърди се, че предвид общите принципи на ГПК и по-специално на чл. 5 ГПК, определението по молбата за изменение на разноските би следвало да може да се обжалва, за да се осъществи контрол поне на една инстанция за на неговата законосъобразност. Счита, че в случая може да се приложи чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, за да се осъществи някакъв инстанционен контрол, предвид постановките на ТР № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по частната жалба А. С. С., чрез пълномощника си адвокат В. А., е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. От фактическа страна се установява следното: С определение № 60392/05.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2524/2021 по описа на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 39/23.03.2021 г. по в. гр. д. № 49/2021 по описа на Окръжен съд - Русе по касационната жалба на А. В. И.. Последната е осъдена да заплати на А. С. С. разноски в размер на 2 000 лв. за производството по чл.288 ГПК. С молба от 10.11.2021 г. А. И. е поискала да се измени определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските поради прекомерност на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение. Искането е оставено без уважение с определение № 17/24.01.2022 г., по същото дело, постановено в производство по чл. 248 ГПК. А. И. е подала частна жалба срещу това определение. С разпореждане № 24/15.03.22г. по гр.д. № 2524/2021 г., ВКС, II г. о. частната жалба е върната като процесуално недопустима. С определение № 179/03.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2658/2022 г. по описа на ВКС, II г. о. е потвърдено разпореждане № 24/15.03.2022 г. И. е подала частна жалба срещу това определение. С резпореждане № 139/23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2658/2022 г. на ВКС, II г. о. частната жалба е върната като недопустима. Това разпореждане е потвърдено с определение № 150/06.02.2023 г. по ч. гр. д. № 109/2023 г. по описа на ВКС, I г. о. Настоящото производство е образувано по частна жалба на А. И. с вх. № 1204/07.02.2023 г. срещу определение № 150/06.02.2023 г. Частната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) нито попада в изрично посочените от закона случаи (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Доводите на жалбоподателката за приложение на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по отношение на определение № 17/24.01.2022 г., постановено по гр. д. № 2524/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., са изцяло неоснователни. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението (определението), чието изменение се иска. Когато искането касае необжаваем съдебен акт, какъвто е определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, необжалваемо е и определението по чл. 248 ГПК. Друго не е изрично посочено в закона, нито различен извод може да се направи от ТР № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовала жалбоподателката. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.