Решение № 1670 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11973/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Епром Срл“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Младенов, против Решение № 9430/30.10.2025г., постановено по дело № 1616/2025г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу против ревизионен акт /РА/ № 16001624002161-091-001/31.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен в обжалваната част с Решение № 203/26.06.2025 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив /дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС от 7 040.99 лв., ведно с лихвите от 3 724.82 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл.209, т.3 от АПК. Основното оплакване на касатора е свързано с това, че декларираните продажби на МПС с фактури № 6/15.09.2020 г. и №7/02.10.2020 г., издадени на Auto Plaza 1 S.R.L.S. представляват ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС и по отношение на тях не е приложима разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. Поддържа, че размерът на ДДС следва да бъде определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като се приеме, че същят е включен в договорената цена, посочена във фактурите. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева, в писмено становище, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на РА № 16001624002161-091-001/31.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен в обжалваната част с Решение № 203/26.06.2025 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив /дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Епром Срл“ ЕООД е допълнително начислен ДДС от 9 775.24 лв. на 7 040.99 лв., ведно с лихвите от 5 171.29 лв. на 3 724.82 лв. (общо 10 765.81 лв.). В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.09.2019 година с основна дейност, както следва: покупко – продажба на употребявани автомобили, инвестиционна дейност във връзка с недвижими имоти, консултации при отдаване, наемане и покупко – продажба на недвижими имоти. Констатирано е, че за данъчни периоди м.07.2020 и м.10.2020 г. „Епром Срл“ ЕООД, е декларирало вътреобщностни доставки (ВОД) на автомобили, транспортирани от територията на България до територията на друга държава-членка - Италия с получател лице, регистрирано за целите на ДДС през периода на доставките в държавата-членка Италия с VIN IT01713470621 Auto Plaza 1 S.R.L.S, по фактури с № 0000000006/15.09.2020 г. с ДО 26 599.29 лв. (13 600 евро) с предмет – автомобил „Мерцедес Бенц“ с рама № WDD1760111V137770 и фактура с № 0000000007/02.10.2020 г. с ДО 18 189.22 лв. (9 300 евро), с предмет – автомобил „Ауди А1“ с рама № WAUZZZ8X9EB158171. Представени са международни товарителници към фактурите, съдържащи изискуемите от нормативната уредба реквизити, включително изпращач, получател, товарен пункт. От събраните доказателства се установява, че по процесните фактури № 6/15.09.2020 г. и № 7/02.10.2020 автомобилите, които са закупени преди това от РЛ под режим на ВОД от Autohaus Fust с VAT № DE24566703 по фактура №12/15.07.2020 г. и от Ria motors с VAT № DE316321978, са превозени до България, след което с товарителница от 26.07.2020 г. е документиран превозът им до Domus car SRLS, Римини, Италия. Съгласно представени протоколи за предаване на автомобилите на консигнация от 28.07.2020 г., същите са предадени на Domus car SRLS, с последващи инвойс-фактура за продажба с издател „Рисърджънт“ ЕООД и с получател АUTO PLAZA 1 S.R.L. При тези фактически данни данъчните органи счели, че декларираните продажби с фактури № 6/15.09.2020 г. и №7/02.10.2020 г., издадени на Auto Plaza 1 S.R.L.S. не представляват ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, а за тях е приложима разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, а именно, че за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на друга държава-членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Прието, е че за доставката на автомобил „Ауди А1“ с рама № WAUZZZ8X9EB158171 не е налице основание за начисляване на ДДС по чл.6, ал. 3 от ЗДДС, тъй като е приложим специалният ред на облагане на маржа по чл. 143 и чл. 144 от ЗДДС, а не общият такъв за вътреобщностен трансфер или ВОП. За да отхвърли жалбата на ‚Епром Срл“ ЕООД административният съд е установил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според решащият състав транспортирането на автомобилите от България до Италия за консигнация и последваща продажба, при липса на ДДС регистрация на „Епром СРЛ“ ЕООД в Италия и на договор по чл. 15а, ал. 2, т. 1 ЗДДС, обуславя приложението на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС и изключва режима на складиране на стоки до поискване. Не е налице вътреобщностна доставка (чл. 7 ЗДДС), тъй като получателят по първоначалното прехвърляне не е идентифициран за ДДС в Италия и не е настъпило прехвърляне на собственост при транспортирането. В случая липсва директна продажба/доставка към посочения клиент, а има предоставяне на отговорно пазене на автомобилите в автокъща Domus car SRLS. Продажбата на автомобили „Мерцедес Бенц“ и „Ауди А1“ е извършена на територията на Италия и към тази дата и за получателя е установено, че Auto Plaza 1 S.R.L.S е дерегистрирано за целите на ДДС на 01.07.2020 г., не е подавало данъчни декларации в Италия, не е начислявало ДДС, съответно, не е декларирало ВОП с доставчик „Епром СРЛ“ ЕООД. При тези съображения Административен съд-Пловдив е счел, че законосъобразно приходната администрация е определила размера на дължимия ДДС върху данъчна основа, представляваща отчетната стойност на автомобилите, така, както изисква разпоредбата на чл.27 ал.1 т.1 от ЗДДС. При така установените факти, съдът по отношение на продажбите на процесните автомобили, е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че се касае за трансфер на стоки, който представлява възмездна доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. На основание чл. 17, ал. 2 ЗДДС тези доставки са с място на изпълнение в страната – по местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й до получателя. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, за възмездна доставка на стока се счита изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.Изключение е предвидено само при режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС. В конкретния случай от значение за квалифицирането на доставката като такава по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС са обстоятелствата, че „Епром СРЛ“ ЕООД е извършвало доставка на два автомобила на територията на Италия, т.е. извън територията на България, които са за целите на неговата икономическа дейност в Италия, дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в Италия, няма обект в Италия и използва обект на дружеството Domus car SRLS за съхранение и излагане на собствени автомобили до тяхната продажба. По делото е установено, че италианското дружество Domus car SRLS не е получател по доставките, респ. не е придобивало право на собственост върху леките автомобили. Последващата продажба е извършена на трето лице -AUTO PLAZA 1 S.R.L. на територията на Италия, като именно поради факта, че италианското дружество Domus car SRLS не е получател по доставките, преди да се продадат на крайния получател - АUTO PLAZA 1 S.R.L., не може да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка между „Епром СРЛ“ ЕООД и италианското дружество Domus car SRLS. Следва да се посочи, че режимът на складиране на стоки до поискване по чл. чл.17а, ал.2 б."а" от Директивата за ДДС, съответно, на чл.15а ал.2 т.1 от ЗДДС изключва приравняването на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната, но само ако са изпълнени всички кумулативни условия, което в случая не е сторено. Липсва договор между „Епром СРЛ“ ЕООД и италианското данъчно задължено лице, по силата на който да е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик. На следващо място Domus car SRLS“ не е получател по доставка, а се явява само държател на стоките, съгласно договорите за консигнация, в които не се съдържат клаузи, уреждащи прехвърляне на правото на собственост на процесните леки автомобили или друг вид разпореждане със собствеността им. Беспорно е установено, че „Епром СРЛ“ ЕООД не е регистрирано за ДДС в Италия и не е воден регистър по чл. 123, ал. 5 ЗДДС. С оглед на изложеното, изпращането на стоките до автокъщата в гр. Римини, Италия, последвано от прехвърляне на собствеността върху същите на установените клиенти, в частност AUTO PLAZA 1 S.R.L., следва да се третира като възмездна доставка на стоки, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто, а не с нулева ставка, доколкото българският доставчик не притежава издаден ДДС идентификационен номер от държавата-членка, в която завършва превозът на стоките. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че дължимият ДДС следва да бъде определен по реда на чл. 67 от ЗДДС, като се приеме, че последният е включен в договорената цена във фактурите. При доставка по чл.6,ал.3,т.3 ЗДДС данъчната основа се определя по чл.27,ал.1от ЗДДС – това е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, намалена с разходи за изхабяване. В конкретния случай по фактури № 6/15.09.2020 г. и №7/02.10.2020 г., издадени на Auto Plaza 1 S.R.L.S., органите по приходите правилно са приели данъчна основа, равна на отчетната стойност при придобиването им - 35 204.94 лв. и на основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС са начислили допълнително ДДС в размер на 7 040.99 лв. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение, е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер на 699,92 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,