Решение № 4723 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 918/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Л. Л. и Е. В. Д. срещу решение №12209/10.11.2025 г., постановено по адм. д. 3109/2024 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна). Касационните жалбоподателки обжалват съдебното решение като твърдят, че е неправилно, постановено противно на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и мотивирано необосновано, противно на събрания доказателствен материал и без произнасяне по въведените от тях възражения. Тези доводи съставляват всички касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт, включително относно разноските и контрол относно производството по разпределение на делото пред първата инстанция. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и част от исканията са изложени в касационната жалба. Не претендират разноски. Ответникът Академичният съвет на Медицински университет-Варна (МУ-Варна), редовно призован не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответниците С. С. Г., Л. А., Й. С. М., Д. Е. Н., А. А. Ю., В. К. И., К. И. А. и М. С. Р., редовно призовани, не са се явили в открито съдебно заседание и не са изразили становище по касационната жалба. Не претендират разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение №12209/10.11.2025 г., постановено по адм. д. 3109/2024 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на С. С. Г., Л. А., Й. С. М., А. Л. Л., Д. Е. Н., А. А. Ю., В. К. И., Е. В. Д., К. И. А. и М. С. Р. срещу Решение на Академичния съвет на Медицинския университет-Варна по протокол № 13/11.11.2024 г. за изменение на Решение по Протокол № 8/08.07.2024 г. и са присъдени разноски. Административният съд е приел жалбата за редовна и допустима, но неоснователна като е обсъдена компетентността на издателя на акта и причините за издаването му. В решението не са изложени конкретни мотиви за наличие или отсъствие на основанията по чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовани лица срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд е описал съдържанието на събраните по делото доказателства, както и на част от приложимите правни норми, но не е формирал собствени фактически и правни изводи по тях. При анализ на мотивите на обжалваното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че е основателно основното касационно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно не обсъждане на доводите на страните по спора относно спазването на процедурата по издаване на оспорения акт, правното значение на изменението на законодателството, регулиращо таксите за студентите, платено обучение, както и спазването на принципите на правна сигурност и предвидимост при упражняване на правомощия при оперативна самостоятелност. На практика първата инстанция е разгледала само действителността на атакуваното пред нея решение, но и по отношение чл. 146, т. 1 от АПК липсва изричен извод, който остава да се подразбира от постановения диспозитив. По останалите основания по чл. 146 от АПК, които въз основа на чл. 168 от АПК е длъжен служебно да провери, решаващият съд въобще не се е произнасял независимо, че жалбоподателите са навели и конкретни оплаквания. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно приетата за установена фактическа обстановка по провеждане на процедурата по приемане на Решението на Академичния съвет на МУ-Варна, възпрепятства Върховният административен съд да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Допуснатото нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК е особено съществено, поради което трябва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да провери законосъобразност по останалите основания по чл. 146 от АПК, обсъди доводите на страните по спора и формира собствени фактически и правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Искането за проверка разпределението на делото пред първата инстанция не е предмет на инстанционен контрол и по него касационната инстанция не дължи произнасяне. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските, включително и относно изричното искане в касационната жалба за отмяна на съдебното решение в частта относно разноските, което има акцесорен характер и подлежи на отмяна при този изход на главния спор. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение