Определение № 16 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 244/2017 г.

Постъпила е молба от [фирма], ЕИК[ЕИК] за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение от 19.12.2016 г. по гр.д. № 8736/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г състав, с което [фирма] е осъдено да заплати обезщетение по чл.200 КТ и мораторна лихва за периода 19.11.2014 г. – 14.01.2015 г. както следва: на Р. Х. К. – 150 000 лв. и 1905.70 лв. лихва; на Е. Х. К. – 150 000 лв. и 1905.70 лв. лихва; на на З. Р. Е. – 100 000 лв. и 1558.08 лв. лихва и на Х. А. Е. – 100 000 лв. и 1558.08 лв. лихва. Удостоверено е подаване на касационна жалба против въззивното решение и е поискано дължимото обезпечение да се определи по чл.282, ал.2, т.1 ГПК като се отчете, че исковете са обезпечени чрез налагане възбрана върху офис на дружеството и запор на банкова сметка в размер на 122 008.85 лв. За да бъде допуснато спиране на изпълнението, молителят следва да представи доказателства за внесено обезпечение пред съд, което по решения за парични вземания е в размер на присъдената сума или чрез учредяване на ипотека съгласно чл.180, ал.2 ЗЗД. Допуснатото обезпечение на иска по реда на чл.309 и сл. ГПК не съставлява обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК. В случая следва да се укаже да се представи обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение сума от 506 927.56 лв. или за учредяване на ипотека за тази сума съгласно чл.180, ал.2 ЗЗД. С оглед горните констатации, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение