Определение № 444 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3660/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. С определение № 464 от 21.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 1841/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, е оставена без уважение молбата на адвокат З. М. в качеството й на процесуален представител на [фирма] по чл.248 ГПК за присъждане на още 400 лева – разноски по делото, представляващи ДДС върху стойността на адвокатското възнаграждение от 2 000 лева, присъдено с постановеното по същото дело решение. Препис от частната жалба е връчен на противната страна - С. К. Д., представляван от адвокат С. П., като не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото, намира следното: С обжалваното определение е отказано присъждането на ДДС върху стойността на адвокатското възнаграждение с мотива, че начисляването на ДДС към адвокатското възнаграждение не представлява възнаграждение по смисъла на Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от разпоредбата на § 2а от Наредбата, не подлежи на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 ДДС. Това разбиране на въззивния съд е принципно неправилно. Съгласно правилото на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДДС се начислява към адвокатското възнаграждение в случаите, когато клиентът дължи този данък, т.е. когато той е лице, извършващо независима икономическа дейност и е регистрирано като задължено лице по ЗДДС. Независимо от това, като краен резултат обжалваното определение е правилно. На първо място, с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В разглеждания случай пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лева да се плати в брой. Отбелязано е още, че е заплатена сумата 2 000 лева „в брой”. При това положение обстоятелството, че в представената фактура № 485 от 20.11.2012 г. е начислен и ДДС в размер на сумата 400 лева, е ирелевантно за произнасянето по чл. 78, ал. 3 ГПК. При липсата на доказателства сумата от 400 лева да е заплатена от [фирма] на неговия пълномощник и с оглед разрешението по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, така претендираните разноски не могат да бъдат присъдени на страната. Освен това липсват и доказателства, че [фирма] е регистрирано като задължено лице по ЗДДС, поради което не може да се направи обоснован извод, че в случая е налице основание за приложението на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение