Решение № 7301 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 860/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Район Овча купел, при Столична община, срещу решение № 35599 от 29.10.2025г., постановено по административно дело № 7564/2025г. по описа на Административен съд – София-град. С решението, предмет на контрол, е бил отменен отказ на касатора, обективиран в негово писмо с изх. № РОК25 УГ01-2073-2 от 03.07.2025г. да издаде удостоверение за наследници на С. В. Д., починал на 25.01.2025г. Върнал е преписката с указания за произнасяне с мотивиран акт от страна на ответния орган, който бил осъден да заплати на жалбоподателката сума в размер на 560 лева съдебноделоводни разноски по делото. Направени са оплаквания за липса на указания в мотивите на съдебното решение, които да бъдат изпълнени от страна на органа. Счита, че липсата на подобни указания е равносилна на липсата на задължителна част от съдебното решение, което се сочи като нарушение на разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК. Излага се становище, че събраният по делото доказателствен материал не е бил обсъден всестранно и всеобхватно. Твърди, че по заявлението, разглеждано в настоящото производство е бил постановен от страна на касатора изричен отказ, предмет на разглеждане по адм. дело №7564/2025г. на АССГ. На следващо място по делото се твърди от страна на касатора, че същият е действал в изпълнение на указания, изпратени му от страна на Столична община, с които той е бил длъжен да се съобрази в изпълнение на принципа на субординация и обвързана компетентност. В крайна сметка страната претендира пред съда отмяна на оспорения съдебен акт като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи. Ответната страна – З. Е. К., чрез упълномощен представител, в писмен отговор е поискала отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт, който счита за правилен, оспорва твърденията на органа за необоснованост на съдебния акт, счита че същите са достатъчни за формиране на извод по същество на заявеното, като органът следва да изпълни задълженията си по чл.59, ал.2, т.4 АПК. Оспорват се твърденията за дадени указания в полза на органа от страна на „Столична община“ в смисъла, посочен от самия орган. Претендира разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание поддържа отговора на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че органът действал при условията на обвързана компетентност, поради което обжалваното решение като неправилно, предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения. От обстоятелствената част на съдебното решение се възприема, следната приета за установена от първоинстанционния съд и неоспорвана от страните фактическа обстановка: Административното производство е започнало по молба на З. Е. К. до кмета на район „Овча купел“ при Столична община за издаване на удостоверение за наследници на С. В. Д.. В заявлението е било посочено, че единствената дъщеря на наследодателя – Е. С. Д., е извършила отказ от наследство, вписан в особената книга на съда. Във връзка с подаденото заявление административният орган е изискал от Софийския районен съд информация относно вписания отказ от наследство. В отговор СРС е изпратил заверен препис от заявлението по чл. 52 ЗН и съдебно удостоверение доказващо, че отказът от наследство на Е. С. Д. е вписан в особената книга на съда под № 390/17.02.2025 г. След получаване на посочените документи кметът на район „Овча купел“ постановил оспорения отказ, обективиран в писмо с изх. № РОК25 УГ01-2073-2/03.07.2025 г., с което е отказал издаването на удостоверение за наследници на заявителката. В акта е било посочено единствено, че искането е неоснователно съобразно становище на Столична община от 02.07.2025 г., в което били цитирани общи разпоредби относно гражданската регистрация и методическото ръководство на дейностите по гражданско състояние. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като съдържа изричен отказ за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наследници, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По съществото на спора съдът е достигнал до извод, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с изискванията за форма и мотивираност на административния акт. Приел е, че макар административният орган да е извършил проверка по реда на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. и да е изискал доказателства относно отказа от наследство, в постановения отказ липсват каквито и да било конкретни фактически и правни основания, обосноваващи защо органът не зачита удостоверения отказ от наследство и поради какви причини приема искането за неоснователно. Съдът е приел, че процесният административен акт не съдържа мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че липсва анализ на представеното съдебно удостоверение за отказ от наследство, липсва обсъждане на относимите разпоредби на Закона за наследството, както и изясняване на въпроса защо административният орган не приема, че след отказа на наследника от първи ред наследството преминава към наследниците от следващ ред по чл. 6 ЗН. Първоинстанционният съд е подчертал, че препращането към общо становище на Столична община, съдържащо единствено цитиране на нормативни разпоредби, не може да замести задължението на административния орган да изложи конкретни мотиви относно основанията за отказа. Приел е, че липсата на мотиви препятства упражняването на ефективен съдебен контрол за законосъобразност и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 АПК. Наред с това съдът е приел, че при наличие на вписан отказ от наследство от страна на единствения наследник от първи ред административният орган е следвало да съобрази последиците на този отказ съобразно правилата на Закона за наследството и да извърши исканата административна услуга след преценка на наследниците от следващ ред. В резултат на така изложените съображения първоинстанционният съд е отменил отказа, обективиран в писмо с изх. № РОК25 УГ01-2073-2/03.07.2025 г. на кмета на район „Овча купел“, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението Столична община е осъдена да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 560 лева. Съдебното решение е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и е обосновано. Аргументите на съдебния състав за този извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по чл. 24, ал. 1 ЗГР се утвърждават с Наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Министъра на правосъдието. Според разпоредбата на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3. Според Нормата на чл.10, ал1 от същата Наредба, Удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. По наличието на всички тези предпоставки в конкретния случай, страните не спорят. Спорен между страните видно от развилото се първоинстанционно съдебно производство е бил въпросът, дали след като единствената дъщеря на починалия, който е разведен, е направила отказ от наследство, такова удостоверение следва да бъде издадено в полза на неговата майка. Според становището на органа, на същия са били дадени указания от Столична община, които го обвързвали със задължението да не издава такова удостоверение. Правилно това фактическо основание е било отхвърлено от страна на първоинстанционния съд, който изключително точно е подчертал, че мотиви могат да се съдържат и в акт или документ, стоящ извън оспорения отговор, но същите следва ясно и недвусмислено да обосновават причините за отказа. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора, свързани със съдържанието на съдебното решение. Същото ясно и точно обосновава това, че след като отказът е бил необоснован и в същият липсват правни и фактически основания за издаването му, които да бъдат проверени от страна на първата инстанция, същата не е в състояние да извърши контрол по съществото на спора и е отменила оспорения административен акт, поради допуснати процесуални нарушения – липса на задължителна част от съдържанието на акта, уредена с разпоредбата на чл.59, ал.2, АПК. В този случай съдът изобщо не е бил длъжен да преценява годността на събраните по преписката доказателства, нито тяхната достатъчност, тъй като липсата на надлежноизложени правни и фактически основания за издаване на акта е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му. Последното обаче същият е сторил с намерения да улесни органа в преценката на доказателствената съвкупност. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Според ал.3 на същата норма, когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен адрес в друга община и длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението, не разполага с данни за неговите наследници, изисква служебно същите от съответната общинска администрация. Т.е. за да предостави заявената услуга, органът е следвало доколкото са налични данни, че починалият е пребивавал извън София, да бъде проверено служебно дали същият не е припознал или осиновил наследник там. Съществено за удовлетворяване на услугата е и друго обстоятелство, свързано със З. Е. К., което не е било изяснено. Доколкото две от имената на последната се различават от тези на лицето посочено като майка в удостоверението за раждане на С. В. Д., удостоверена следва да бъде и идентичността на лицето зад двете имена. Всички изброени по-горе обстоятелства са свързани с допустимостта на отправеното от страна на заявителката искане и следва да бъдат изяснени, преди извършване на самата административна услуга, доколкото в тежест на заявителя е да докаже по категоричен начин принадлежността си към лицата по чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, които разполагат с правен интерес да искат предоставяне и удостоверяване на данните, свързани с гражданската регистрация, част от които се явяват и тези за наследниците на починало лице. При липса на доказателства за подобна принадлежност, заявлението следва да бъде оставено без разглеждане, вместо да бъде постановен отказ, тъй като липсва доказан към момента на заявяването правен интерес за извършване на заявената административна услуга. При това положение кметът на Район Овча купел при Столична Община следва да извърши исканата административна услуга, само след отстраняване на посочените по-горе нередовности, свързани с установяване по надлежен ред наличието на правен интерес от страна на заявителката да поиска издаването на процесното удостоверение за наследници. С оглед на горното, решението на Административен съд – София-град като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а преписката върната на административния орган за процедиране съобразно указанията дадени в мотивите на първоинстанционното решение и настоящия съдебен акт. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е не основателна, но такива следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна в размер на 400,00 евро за процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение