Определение № 292 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2082/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от „БИТ 2009“ ООД с искане за изменение на определение № 304/ 21.08.2020 г. по настоящото дело в частта по разноските. Молителят счита, че не дължи разноски, защото частната му жалба не е била разгледана по същество. Възразява, че адвокатското възнаграждение, поставено в негова тежест, е прекомерно, защото надвишава 2.5 пъти материалния интерес по делото. Ответникът по молбата С. Г. Т. възразява, че е неоснователна. Претендира разноските по представения писмен отговор. Настоящият състав приема молбата за допустима. Съображенията са следните: Първо, чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК допуска определението, чието изменение се иска, да се обжалва - по реда на глава ХХI ГПК. Препис от определението е връчен на молителя на 08.09.2020 г. Молбата е подадена по пощата на 15.09.2020 г., т.е. в последния ден от срока по чл. 275, ал. 1, към който чл. 248, ал. 1 ГПК препраща. Следователно е спазен срокът за поисканото изменение (арг. и от чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК). Второ, налице е надлежна процесуална легитимация. Определението е постановено в закрито съдебно заседание по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба на молителя е оставена без разглеждане, а той е осъден да заплати (да възстанови) на ответника по частната жалба сумата 250.00 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС. Следователно редът на чл. 248 ГПК е единствената възможност той да се защити срещу определението в частта по разноските, включително чрез въвеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав приема молбата за частично основателна. Съображенията са следните: Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото. Чл. 78, ал. 4 ГПК е в глава Първа на ГПК, Общи правила, а се прилага и производството по глава ХХI ГПК. Определението, с което Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК е прекратило производството по нея. Неоснователен е неговият довод, че при такъв изход не е следвало да бъде ангажирана отговорността му за разноски. Основанието за това е в чл. 78, ал. 4 ГПК, така както е и в определението, чието изменение се иска. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата допуска при възражение съдът да изследва причинно-следствената връзка между адвокатското възнаграждение, платено от страната с признато от закона право на възстановяване на разноски в зависимост от изхода на делото, с действителната му фактическа и правна сложност (с пазарната стойност на паричния еквивалент за труда, положен по делото от адвоката). Съществено несъразмерната договорена стойност на (над)платеното възнаграждение остава в тежест на страната, надценила труда на адвоката си (тази част от разхода има за единствена причина поведението й), а в тежест на насрещната съдът поставя останалата част, но не по-малко от размера по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наредбата по чл. 36 ЗА). Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда фикция за причинно-следствената връзка между еквивалента на труда на адвоката по конкретното дело и минималния размер на възнаграждението по Наредбата. В случая, ответникът по частната касационна жалба е надценил съществено труда на адвоката си, заплащайки възнаграждение за сумата 250.00 лв. Пречката по чл. 274, ал. 4 ГПК е лесно установима, а тя извежда недопустимия предмет на жалбата. Следователно делото не разкрива никаква фактическа или правна сложност. Материалният интерес от частната жалба е 100.00 лв., доколкото молителят е обжалвал въззивно определение, с което е потвърдена наложена му глоба по чл. 92а ГПК от 100.00 лв. Материалният интерес е от значение за определяне на минималния размер по Наредбата, до който съдът следва да намали заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по частната жалба. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредбата (приложима редакция към 29.06.2020 г. – датата на сключеният договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платеното), той възлиза на сумата 100.00 лв. Претенцията на ответника по молбата за адвокатско възнаграждение и за писмения отговор по молбата по чл. 248 ГПК е изначално неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата не допуска пресъждане на разноски в производствата по глава ХVIII, раздел III ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а правните им последици се наслагват върху основния акт (определение или решение), с което производството приключва пред съответната инстанция.