Определение № 345 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1913/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от [община] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение №158 от 28.04.2015 г. по гр.д. №117/2015 г. на Софийски окръжен съд, с което, след отмяна на решение №41 от 07.11.2014 г. по гр.д.№261/2014 г. на РС Етрополе, [община] е осъдена да заплати на [фирма], [фирма] и [фирма] сумата от 18 720 лв., незаплатено възнаграждение за извършени услуги, ведно със законната лихва от 20.05.2014 г. до окончателното изплащане и сумата от 494.99 лв., обезщетение за забава за периода 14.02.2014 г. – 19.05.2014 г. и с което [община] е осъдена да заплати на [фирма], [фирма] и [фирма] сумата от 5 841 лв. разноски пред двете инстанции. Молителят е имал качеството на въззиваем в производството пред СОС, като по жалба на ищците, след отмяна на първоинстанционното решение, окръжният съд е уважил предявените искове, като е присъдил в полза на ищците и направените по делото разноски. Срещу решението на апелативния съд, в срока по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 25 055.99 лв. - преводно нареждане от 29.05.2015 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране на въззивното решение в осъдителната му част, с която са уважени предявените искове, като в останалата й част молбата за спиране се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховен касационен съд