Определение № 1084 от 06.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4151/2024 г.

С предходно определение - № 3295 от 24.06.2025 г., постановено по настоящото дело, ВКС е върнал делото на Окръжен съд – Пловдив, предвид констатирани очевидни фактически грешки в решението му № 761 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 20245300500221/2024 г. Въззивният съд е постановил решение по реда на чл. 247 ГПК - № 1064 от 26.09.2025 г. по гр. д. № 20245300500221/2024 г. Настоящият намира, че отново следва да върне делото на Окръжен съд – Пловдив, който да прецени дали в решението му от 26.09.2025 г. също не е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото по отношение на Н. И. У. е постановен следният диспозитив: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. У., [ЕГН], че Н. И. Б., ЕГН - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н., ЕГН-, е собственик на основание наследство по закон на 2298/2897 ид.ч. от реална част с площ от 250 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], [община], одобрени със заповед № РД-18-127 от 22.12.2016г. на ИД на АГКК, с адрес: местност Т., с обща площ от 2897 кв.м, трайно предназначение: земеделска; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план *, при съседи имоти с идентификатори: *** (преди *** и ***), ***, ***, *** (преди ***), *** и ***, която реална част е разположена между точки 7, 8, 9, 10, 3, 4, 5, 6, 7 и точки 11, 12, 13, 14, 15, 3, 11 съгласно скица приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г., лист 470, том II от делото, и ОТХВЪРЛЯ иска в установителната му част за разликата от 599/2897 ид.части.“, без преди това въззивният съдебен състав да е отменил първоинстанционното решение по иска на Н. И. Б. срещу Н. И. У., което е с различен правен резултат. Горното обуславя прекратяване на делото пред ВКС, като преждевременно образувано, и връщането му на Окръжен съд - Пловдив за преценка за постановяване на решение по реда на чл. 247 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,