Определение № 689 от 04.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 311/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Р. А. и „Еко Егс“ ООД срещу определение на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение апелативният съд е прекратил образуваното пред него производство поради недопустимост. Изложил е съображения, че обжалваното решение на окръжния съд е постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, с което по жалба на „Еко Егс“ ООД е отменен отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията и е указано да се извърши исканото вписване по партидата на дружеството след възобновяване на спряното регистърно производство. Приел е, че с оглед охранителния едностранен характер на производството решението, с което отказът за вписване е отменен, не подлежи на инстанционен контрол. Изтъкнал е също, че жалбата срещу решението на окръжния съд освен това е подадена и от лице (жалбоподателя А. лично), което не е страна в производството. Определението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Същото е в съответствие с установената последователна практика на ВКС (ч. т. д. № 1055/2024 г. на II т. о., ч. т. д. № 620/2022 г. на I т. о., ч. т. д. № 2177/2021 г. на II т. о., ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и редица други), съгласно която не подлежат на обжалване, още по-малко от трети лица извън заявителя, решенията на окръжните съдилища, с които в производства по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ се отменят откази за вписване в търговския регистър. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Определението не е нищожно поради неразбираемост, доколкото основание за нищожност е само пълната неразбираемост на диспозитива на съдебния акт. Неразбираемостта на мотивите е равнозначна на липса на мотиви, която, съгласно установената трайна съдебна практика, има за последица неправилност, а не нищожност на съдебния акт. Освен това в конкретния случай такава неразбираемост не е налице. Изложените от апелативния съд мотиви са напълно ясни и точни, а и правилни, както е посочено по-горе, поради което изтъкнатата в частната жалба неразбираемост на мотивите следва да се счита за изцяло субективна. Неоснователни са и оплакванията за недопустимост, основани на наличието на висящо преюдициално производство по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, предмет на искането за вписване, доколкото това производство е без значение за обжалваемостта на решението за отмяна на отказа. Неоснователно също се извежда недопустимост и от твърдяната липса на разглеждане на жалбата в цялост. Преди всичко жалбата е подадена само от двама, а не трима жалбоподатели, както се твърди в частната жалба, доколкото качеството на жалбоподателя А. на съдружник в дружеството не създава правен субект, различен от физическото лице. Освен това въззивният съд е прекратил производството в цялост, по съображения за необжалваемост на решението изобщо, а не само по отношение на жалбоподателя А.. Оплакванията за неправилност са в по-голямата си част бланкетни, а в останалата част - неотносими, поради което и с оглед мотивирания по-горе извод за правилност на определението също се явяват неоснователни. С тези мотиви съдът