Определение № 9800 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Н. Ж. от гр. София, чрез адв. Станкулова, срещу определение № 563 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 122/2025 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу действието на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Видин за изменение на КККР за имот с идентификатор 52283.164.4, [населено място], общ. Видин и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като не е уведомена за одобреното изменение. Излага и съображения по същество. Моли определението да бъде отменено. Ответникът – началник на СГКК-Видин не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение, съставът на Административен съд – Видин приема, че жалбата на Н. Ж. срещу извършеното от началника на СГКК – Видин без заповед изменение на КККР на имот с идентификатор 52283.164.4 по заявление № 01-452253 от 10.08.2023г., подадено от П. В. П., изразяващо се в заличаване на ПИ с идентификатор 52283.164.4, [населено място] и на намиращите се в него 25 сгради, собственост съгласно КРНИ на Ц. Й. А., наследодател на жалбоподателката, промяна в границите и площта на имота и нанасянето му с нов идентификатор 52283.164.20, заедно с 22 от сградите с нови идентификатори, със собственик съгласно КРНИ Ц. А. и нанасяне на нов ПИ с идентификатор 52283.164.19, заедно с три сгради със съответни идентификатори, на който като собственик на КРНИ е записан П. П., е недопустима. Съдебният състав стига до извода, че жалбата е подадена след изтичане на срока за оспорване, извършеното с действие изменение на КК и КР не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол и за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК съдът оставя жалбата на Ж. без разглеждане и прекратява производството по делото. Тези изводи са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Заключението на административния съд за недопустимост на подадената жалба поради липса на подлежащ на оспорване административен акт, е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 53а ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53 ЗКИР. Изменението на КК и на КРНИ в тези хипотези представлява обективирано чрез действие волеизявление на административен орган. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Изводът на първоинстанционния съд, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на извършеното от началника на СГКК – Видин изменение на КККР по отношение на ПИ с идентификатор 52283.164.4 по КККР на [населено място], също не намира опора в нормативната уредба. Извършеното изменение се отнася за имот, на който като собственик в регистъра е записана Ц. Й. А., починала през 2020г., наследодател на жалбоподателката (удостоверение за наследници). Настъпилото наследствено правоприемство е достатъчно да легитимира жалбоподателката като собственик на имота и да обоснове качеството й на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, както и активната й процесуална легитимация. Следователно подадената жалба е допустима, а изводът на административния съд за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК е незаконосъобразен. Заключението за подаване на жалбата след изтичане на срока за оспорване също е незаконосъобразен и в противоречие с представените доказателства. Неправилно е преценено, че жалбоподателката е уведомена за извършеното от началника на СГКК – Видин изменение на КККР по заявлението на П. В. П. лично на 17.10.2024г. От страна на съдебния състав не е съобразено, че на посочената дата жалбоподателката е информирана за започнала процедура по изменение на КККР по заявление рег. № 01-509516-17.09.2024г., подадено от Г. Ц. (известие за доставяне, уведомление). Следователно представеното известие за доставяне не установява уведомяване за извършено изменение на КККР по заявление на П. П. и не поставя начало на срока за оспорване на акта, предмет на обжалване, а изводът на административния съд в обратен смисъл е незаконосъобразен. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото липсват данни жалбоподателката да е уведомена за извършеното по реда на чл. 53а ЗКИР изменение на КККР. Представеното по делото на л. 36 уведомление, изпратено до наследодателката на Ж., което не е достигнало до адресата, информира за започнала по заявление на П. процедура по изменение на КККР и за възможността да се представят възражения и доказателства, но не и за извършено изменение на КККР. Поради всичко изложено оспореното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване с изложеното по- горе. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,