Определение № 5783 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение28.05.2026 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 310 от 02.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-261/2026 г., Определението окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА секретар: Членове: /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Бластбор“ ООД, приподписана от упълномощения адвокат К. Костадинов, против определение № 310 от 02.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-261/2026 г., с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране и изграждане на канализация на ул. Козановско шосе, гр. Асеновград“, открита с решение № F778491/27.11.2025 г. на възложителя. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като се твърди, че КЗК е следвало да се произнесе по същество във връзка с наличието на предпоставките за временна мярка, а не да отказва разглеждане, освен ако не са налице изрични законови основания за недопустимост, които да са ясно мотивирани и съобщени. Изложени са съображения за наличие на риск от трудно поправими вреди ако възлагателната процедура бъде продължена, което ще обезсмисли правото на ефективна защита по ЗОП. На последно място жалбоподателят сочи, че е нарушено правото му на защита поради това, че не са му били предоставени пълния текст и мотивите на определението към момента на подаване на жалбата. Претендира отмяна на обжалваното определение, връщане на преписката на КЗК за произнасяне по същество по направеното искане за налагане на временна мярка „спиране“ по чл. 203, ал. 1 ЗОП, както и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът – заместник-кмета на Община Асеновград не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Бластбор“ ООД срещу решение № 053526237/13.03.2026 г. (№ А-483/13.03.2026 г.) на заместник-кмета на община Асеновград за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „публично състезание“, с предмет: „Проектиране и изграждане на канализация на ул. Козановско шосе, гр. Асеновград“, открита с решение № F778491/27.11.2025 г. на заместник-кмета на община Асеновград, с уникален № 00022-2025-0069 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/. Оспорващото дружество е направило особено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществената поръчка, което КЗК е оставила без разглеждане. За да постанови този резултат, Комисията се е позовала на нормите на чл. 203, ал. 1 и чл. 203, ал. 4 ЗОП, и е приела, че жалбоподателят, макар да има качеството „заинтересован участник“ в процедурата по аргумент от § 2, т. 14 от ДР на ЗОП, не може да прави искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, когато се обжалва решение за определяне на изпълнител. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че с депозирането пред КЗК на жалба срещу решение № D53526237/13.03.2026 г. на заместник-кмета на община Асеновград за определяне на изпълнител е удовлетворено искането на оспорващото дружество и той няма правен интерес да иска налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, поради което особеното искане се явява недопустимо. Определението е валидно, допустимо и правилно. Противно на твърденията на частния жалбоподател, правото му на защита в производството не е било нарушено, защото в изпратеното на електронна поща info@blastbore.bg уведомление с изх. № УВО-97/КЗК-261 от 08.04.2026 г. изрично е посочено, че дружеството може да се запознае с текста на постановеното определение на официалната интернет страница на КЗК www.cpc.bg, раздел „Обществени поръчки“ или в библиотеката в сградата на Комисията, при посочен адрес и работно време. Указан е и начинът, по който жалбоподателят може да получи заверен препис от постановения акт. При така изложеното в уведомлението и липсата на нормативно задължение за КЗК да връчи препис от определение № 310 от 02.04.2026 г., се налага изводът, че частният жалбоподател не е проявил нужната процесуална активност да се запознае със съдържанието на акта. КЗК правилно и обосновано е приела, че особеното искане е недопустимо за разглеждане. Разпоредбата на чл. 203, ал. 4 ЗОП предвижда специално правило, а именно, че жалбата срещу решението за определяне на изпълнител по изключение има автоматичен суспензивен ефект и спира процедурата от момента на подаването й до окончателното решаване на спора. Тази норма дерогира общия режим, регламентиран в ал. 1 на чл. 203 ЗОП само за този краен акт в процедурата, при който по правило единственото последващо действие на възложителя е сключването на договора с определения изпълнител. Следователно, в хипотезата на подадена жалба срещу решение за определяне на изпълнител, спирането на процедурата не зависи от направено искане за налагане на временна мярка, а настъпва ex lege и като правен ефект от самата жалба. След като защитата на оспорващото дружество се постига по силата на цитираната разпоредба, изричното искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е лишено от предмет, затова не е налице правен интерес от търсената защита чрез нарочно произнасяне на органа по преразглеждането. При липсата на правен интерес за жалбоподателя, особеното искане е процесуално недопустимо и като такова правилно е оставено без разглеждане. По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание на горното и на чл. 216а ЗОП, във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
12- чл. 203, ал. 1 ЗОП
- чл. 203, ал. 4 ЗОП
- чл. 203 ЗОП
- чл. 216, ал. 1 ЗОП
- чл. 216 ЗОП
- чл. 2
- чл. 203, ал. 1
- чл. 204, ал. 1
- чл. 216
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 236