Определение № 4129 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № СД-01-01-7233/26.03.2025 г. по регистъра на Районен съд – Сливен, подадена от И. А. И. чрез адв. Й., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 195 от 14.09.2023 г. по гр. д. № 296/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 614 от 20.07.2023 г. по гр. д. № 604/2023 г. на Районен съд – Сливен. С последното са уважени предявени срещу молителя искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК – за заплащане на издръжка от бащата на учащо се пълнолетно лице, както и за дължима издръжка за минал период от време. Молителят твърди, че от дълги години живее и работи във Великобритания, където има настоящ адрес, който бил заявил още от 05.08.2011 г. на българските власти. На 21.02.2025 г. узнал от служител на МВР – който установил връзка с него по мобилно приложение, че бил осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря, учаща редовно обучение, месечна издръжка. Сочи, че до този момент не е бил уведомен за водено срещу него дело за издръжка. При извършена справка в Районен съд – Сливен същият се е осведомил за постановените по делото решения, с които издръжката била присъдена, вкл. и за минал период от време. Счита, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила (не му е връчена искова молба, лишен бил от възможност да депозира отговор на нея и да представи доказателства, да участва в откритите съдебни заседания, да получи съдебните актове) е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Поддържа, че в производството е бил представляван от назначен особен представител в отклонение от изискванията на закона, доколкото е имало данни (вкл. и с оглед твърденията в самата искова молба, ангажирани от ищцата доказателства за трудовата му заетост, както и свидетелски показания на нейната майка), че от много време се е установил във Великобритания, а такова негово призоваване не е било извършено в случая. Ответната страна Р. И. И. чрез адв. А. с отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК счита молбата за отмяна за неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Тя е подадена на 26.03.2025 г., т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от датата на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Същата формално отговаря на изискванията на чл. 306 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, като съдържа твърдения за обстоятелства, включени във фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна. Ето защо следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.