Решение № 618 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2026 г.

Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 3001/ 08.06.2026 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Б. В. Ц. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7213/ 27.11.2025 г. по гр.д.№ 945/ 2025 г., с което по предявените от И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. искове против Б. В. Ц. и против Н. И. Д., С. С. Д., И. С. К. и А. Д. К. е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.5 33Д, договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том I, рег.№ 851, дело № 66 от 2022 г. на нотариус рег.№ *, с който Н. И. Д. и С. С. Д. дарили на Б. В. Ц. 1/ 100 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в [населено място], район „*“, [улица], с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план *, квартал: *, парцел *, при граници: имоти с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, като прикриващ договор за покупко-продажба и на основание чл.17 ал.1 ЗЗД е обявен за действителен прикрития договор за покупко - продажба, допуснато е на основание чл.33 ал.2 ЗС в полза на И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. изкупуване на 1/2 идеална част от същия поземлен имот срещу цена от 30 000 лева, платима на Б. Ц., като е указано на И. М. Ц. и Р. Ц. Ц., че ако в 1-месечен срок от влизане в сила на решението не платят цената, решението ще е обезсилено и е разпределена отговорността за разноските по делото. Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „При упражнено право на изкупуване по реда на чл.33 ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, при която съсобствениците са повече от двама, в какъв обем следва да му се признае това право – само съразмерно на притежаваните от него идеални части, или за цялата част, с която продавачът – съсобственик се е разпоредил?“. За да даде отговор на този въпрос настоящият състав изхожда от вече установената практика на ВС и ВКС по приложението на разпоредбата на чл.33 ЗС. Още с решение № 648 от 12.VIII.1975 г. по гр.д.№ 440/ 1975 г., III г.о. на ВС, е прието, че когато няколко съсобственици искат да изкупят частта на този, който продава, понеже всеки има право да изкупи, възможността трябва да се признае на всички, като всеки изкупи съразмерно на своята притежавана част. До този извод следва да се дойде както от граматическо и систематическо тълкуване на текстовете на чл.19 ал.1 ЗСГ и 39 ал.1 ППЗСГ, така и като се изхожда от аналогичната разпоредба на чл.33 ЗС, по приложението на който текст съдебната практика е категорична и единодушна в този смисъл. С решение № 684/ 18.11.2024 г. по гр.д.№ 878/ 2024 г., І г.о., е прието, че когато искът по чл.33 ал.2 ЗС е бил предявен от единия от съсобствениците срещу съсобственик /неговите наследници/, който се е разпоредил с дела си, и приобретателя, като наред с тях в производството е бил конституиран и другият съсобственик, по отношение на който също е било налице това право, но той не го е упражнил, следва да бъде признато на ищеца право да изкупи изяло прехвърлената от съсобственика идеална част. В случай, че и другият съсобственик е упражнил правото си на изкупуване, то делът, който всеки от тях може да изкупи, се определя съответно и съразмерно по между им, ако и по отношение на двамата са налице предпоставките по чл.33 ал.2 ЗС. Решението се основава на подробен анализ на предходни актове на ВКС по приложението на чл.33 ЗС, включително на решение № 441/ 10.01.2012 г. по гр.д.№ 1056/ 2010 г., в което е разрешен спор за изкупуване на идеална част от съсобствен имот от двама съсобственици срещу други съсобственици и приобретател на тази част, като по същество изкупуването е допуснато съобразно правата на ищците в съсобствеността, а по отношение на съсобственика, неупражнил правото на изкупуване, е прието, че „продажбата остава в сила“. В решение № 72/ 02.06.2021 г. по гр.д.№ 3478/ 2020 г., І г.о. е възприето тълкуването в решение № 1/ 23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/ 2007 г. на ВКС, II г.о., според което срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е твърденият от ищците по делото. Аналогично е разрешението, дадено в решение № 197/ 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1430/ 2010 г., I г.о. Като се имат предвид тези разрешения, въпросът, по който касационното обжалване е допуснато, следва да получи следния отговор: При упражнено право на изкупуване по реда на чл.33 ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, когато съсобствениците са повече от двама, правото на ищеца е в обем съразмерно на притежаваните от него идеални части, ако останалите съсобственици не са упражнили правото си на изкупуване и по делото не е установено, че те са изгубили или са се отказали от правото на изкупуване. Когато по делото е установено, че останалите съсобственици са изгубили или са се отказали от правото на изкупуване, ищецът има право да изкупи цялата част, с която продавачът – съсобственик се е разпоредил. Отговорът съответства на установената практика, която не допуска отмяна на влязло в сила решение по чл.33 ал.2 ЗС по молба на съсобственик, който също има право да изкупи съразмерно на дела си, но друг съсобственик вече е упражнил това право по отношение на цялата прехвърлена от трети съсобственик идеална част. Тази практика е цитирана във въззивното решение /решение № 91/ 11.05.2015 г. по гр.д.№ 6251/ 2014 г., I г.о./ като довод в подкрепа на възприетото от въззивния съд, че предявилият иска един от няколко съсобственици има право да изкупи всичко /не съразмерно на дяла си, а и това, които би се припадало на неучаствалите съсобственици/. Всъщност тази практика съставлява довод в подкрепа на точно обратното разрешение – ако не е възможно да се отмени влязлото в сила решение, с което един от няколко съсобственика изкупува дела, който би се припаднал на останалите, то останалите не разполагат с никакво друго средство за защита. Конститутивното действие на влязлото в сила решение за изкупуване легитимира ищеца като собственик на имота и няма как те да упражнят право на изкупуване съразмерно на дела си в съсобствеността. Това би дало възможност на съсобственик с миноритарно участие /напр. 1/ 100 ид.ч. от вещта/ да изкупи повече от 1/2 ид.ч. от нея и така да придобие доминиращо участие над съсобственик, който до този момент е имал, примерно, 1/3 ид.ч. от вещта, но не е знаел за сделката, без никаква възможност последният да защити правата си. Това не би могло да е целта на разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС. Затова следва да се приеме, че при упражнено право на изкупуване по реда на чл.33 ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, когато съсобствениците са повече от двама, правото на ищеца е в обем съразмерно на притежаваните от него идеални части. Той може да изкупи всичко прехвърлено, само ако докаже, че останалите съсобственици са изгубили или са се отказали от правото на изкупуване. Разрешението, дадено от въззивния съд на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, противоречи на дадения от касационната инстанция, отговор поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Спорът следва да бъде разгледан от настоящата инстанция /по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия/. По делото е установено, че на 22.07.2020 г. между М. Н. С. /наследодател на ищцата И. М. Ц./ и Й. Й. С., от една страна в качеството им на продавачи, и ответника Б. В. Ц., от друга в качеството му на купувач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при настъпване на бъдещо събитие. С него продавачите се задължили да продадат на купувача 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.*, като в срок от тридесет дни от датата на подписване на посочения договор те заедно с ответниците С. Д. и И. К. /които заедно с продавачите били наследници на С. А./ следвало да инициират производство по извършване на съдебна делба с наследниците на Н. В., като в делбената маса бъде включен и ПИ с идентификатор *.*.*, като в общ дял на наследниците на А. да се иска да бъде поставен ПИ с идентификатор *.*.*. Уговорена била цена за закупуване на имота от 34 000 лв., от които 2 000 лв платени при подписване на предварителния договор. С нотариален акт № 143, т.VІІ, рег.№ 11259, н.д.№ 1051/ 2021 г. на нотариус рег.№ *, била извършена доброволна делба на поземлен имот с идентификатор *.*.*, като Й. Й. С., И. М. Ц. и Н. М. В. получили 48/96 ид.ч. от имота при равни права, а останалите 48/ 96 ид.ч. били придобити от С. С. Д. и И. С. К., също при равни права. Останалите съделители, които не получили реална част от имота, заявили, че са получили от придобилите такава част парично уравнение за дяловете си. С нотариален акт от 08.02.2022 г. за дарение на недвижим имот № 77, том I, рег.№ 851, дело № 66/ 2022 г. на нотариус рег. № * ответниците Н. И. Д. и С. С. Д. дарили на ответника Б. В. Ц. 1/100 ид.ч. от процесния имот, а с нотариален акт от същата дата за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том I, peг.№ 852, дело № 67/ 2022 г. на нотариус peг.№ * ответниците Н. И. Д. и С. С. Д., като собственици общо на 24/100 ид. ч. от процесния имот и И. С. К. и А. Д. К., като собственици общо на 25/100 ид. ч. от процесния имот, продали на ответника Б. В. Ц. общо 49/100 ид. ч. от процесния имот за цена от 30 000 лева. От свидетелските показания на Н. В. – сестра на ищцата И. Ц. и съсобственик на процесния имот по силата на нотариалния акт за доброволна делба, се установява, че от братовчедите си С. и И. е разбрала, че и те имат сключен предварителен договор за покупко-продажба с ответника Б. Ц.. Свидетелката и сестра й И. отправяли няколкократно предложение до братовчедките си да закупят идеалната им част от имота, но то било отхвърлено именно поради наличието на предварителния договор, който С. Д. и И. К. искали да изпълнят. Предложение до С. Д. и И. К. за закупуване на тяхната идеална част от процесния имот правил и свидетеля Д. И. – собственик на съседен имот, но той също получил отказ поради наличието на сключен между тези ответници с ответника Б. Ц. предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и опасения, че ще дължат неустойки. При тези фактически установявания правилни са изводите на въззивния съд, че свидетелските показания са допустими, тъй като не попадат в ограничението по чл.165 ал.2 изр.2 ГПК. „Начало на писмено доказателство“ като условие за допустимост на свидетелските показания при разкриване на симулация се изисква тогава, когато страната, която твърди симулативността на изразеното от нея съгласие, е и страна по сключената сделка. Ищците не са страна по договора за дарение, те са трети за сделката лица, срещу които тя е насочена и за тях не съществува забрана за установяване на симулацията със свидетели. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на свидетелските показания за разкриване на симулацията, което следва и от трайно установената съдебна практика, посочена във въззивното решение. Затова правилно, при съвкупното обсъждане на писмените доказателства и свидетелските показания, съдът е достигнал до извод, че праводателите по двата договора притежавали идеални части, а не цялото право на собственост върху имота, а приобретателят не бил техен съсобственик преди реализиране на първата сделка от 08.02.2022 г. Като съсобственик на имота ответникът Ц. се легитимира едва след сключване на договора за дарение, а идеалните части на останалите ответници той закупил непосредствено след дарението. Двата договора са сключени на една и съща дата, с нотариални актове с поредни номера. С оглед и свидетелските показания, правилно съдът е намерил договора за дарение за симулативен и прикриващ договор за покупко-продажба. Дарствено намерение у ответниците Н. и С. Д. нямало, мотивът за сключване на безвъзмездния договор е избягване на приложението на чл.33 ЗС и осуетяване възможността останалите съсобственици да изкупят идеалните части на прехвърлителите. Приложение следва да намерят правилата на прикритата сделка /покупко-продажба/, затова ищците имат правото по чл.33 ал.2 ЗС. При данните по делото И. Ц. и Р. Ц. притежават 1/6 ид.ч. от процесния имот въз основа на договора за доброволна делба в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Неправилен е изводът на въззивния съд, че И. Ц. притежавала 1/16 ид.ч. като лична собственост по наследство от нейния наследодател М. Н. С.. Когато едно наследство се ликвидира чрез доброволна делба, придобивното основание е наследяване и делба, но съделителят става собственик или съсобственик при уговорените в договора за делба условия и придобива посочените в него права. Следователно ищцата няма лично притежавана идеална част от процесния имот, нито би могла валидно да се разпореди с нещо, което няма. Поради това е безпредметно да се обсъждат доводи има ли извършена разпоредителна сделка в полза на К. Н. с „лично“ притежаваната от ищцата част от имота и какви са последиците от нея. Двамата ищци могат да изкупят от ответника Ц. такава част от прехвърлената му идеална част, която съответства на квотите им в съсобствеността съобразно договора за делба – 1/6 ид.ч. и то при условията на СИО, предвид уравнение на дяловете на някои от съделителите. С оглед отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, и тъй като е установено, че съсобственикът Н. В. /сестра на ищцата с права върху 1/6 ид.ч. от имота/ е изгубила правото на изкупуване /преклузивният срок за упражняването му е изтекъл и ответникът Ц. не твърди то да е упражнено/, ищците могат да изкупят и съответстващото се на нейните идеални части /общо за 1/3 ид.ч. от прехвърленото/. Не се установява по делото съсобственицата Й. С., с права върху 1/6 ид.ч. от имота, да е изгубила или да се е отказала от правото на изкупуване, така че по отношение на съответстваща й идеална част такова не може да се допусне. Въззивното решение по иска по чл.33 ал.2 ЗС следва да се отмени и да се постанови друго, съобразно изводите на касационната инстанция. С оглед изхода от спора следва да се разпредели отговорността за разноските по делото във всички инстанции. Ответниците Н. Д., С. Д., И. К. и А. К. нямат право на разноски, тъй като те са страни само в производството по установителния иск, а този иск е уважен изцяло. Ищците имат право на всички разноски по установителния иск и на част от разноските по конститутивния иск, доколкото последният не е уважен изцяло. При липса на разграничаване кои разноски по кой иск са направени, съдът приема, че на ищците се дължат 5/6 от всички разноски по делото. Съответно ответникът Ц. има право на 1/6 от сторените по делото разноски. Доказаните от него разноски се състоят в държавна такса /225 лв пред СГС и 115,04 евро пред ВКС/ и адвокатски възнаграждения /по 1 500 лв пред СРС и СГС и 1 150 евро пред ВКС/. Във всяка от инстанциите процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар, които възражения са основателни. Платените възнаграждения не съответстват нито на обема на извършената работа, нито на фактическата и правна сложност на делото, съответно следва да бъдат редуцирани до размер 600 лв пред СРС и СГС и до размер 350 евро пред ВКС. С оглед изложеното, общо подлежащите на възмездяване разходи на ответника във всички инстанции възлизат на 843,63 евро, дължи се 1/6 от тях – 140,60 евро. Общо подлежащите на възмездяване разходи на ищците във всички инстанции възлизат на 1 022,35 евро, дължат се 5/6 от тях – 851,95 евро. След компенсация остава да се присъдят на ищците 711,35 евро. По изложените съображения съдът