Определение № 10162 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Сдружение „Да спасим Дом Младост“ ЕИК 206766310, гр. Варна, [улица], [адрес] и от ПП “Зелено движение“ ЕИК 175640588, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], подадени чрез пълномощника адвокат М. Димитрова, против определение № 5505/ 21.05.2025г и по частна жалба от И. К. К. от гр.Варна, подадена чрез упълномощения адвокат С. Славов, против определение № 6281/ 10.06.2025г, двете постановени по адм. д.№ 193 по описа за 2025г на Административен съд Варна. В частните жалби са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определенията като постановени в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че частните жалбоподатели нямат правен интерес от търсената съдебна защита. Направено е искане за отмяна на определенията и конституиране на подателите като страни в съдебното производство. Претендират се разноски. Ответникът директор на РИОСВ Варна не изразява становище по частните жалби. Ответникът „Холдинг Варна“ АД гр. Варна чрез процесуалния си представител адвокат И. Обретенова оспорва частните жалби като неоснователни. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалби от Сдружение „Варна диша“ ЕИК 176332789 със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], [улица] и Сдружение „Български алианс за достоен живот“ ЕИК 206756017 със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, [улица], против Решение № ВА-2/ПР/2025 г. на директора на РИОСВ-Варна, потвърдено с решение №50/13.03.2025г. Министъра на ОСВ. С оспореното решение № ВА-2/ПР/2025 г. на директора на РИОСВ-Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Изграждане на международен и конгресен център“ в УПИ ХІХ-1006, кв.1, идентичен с ПИ 1013525361036 на възложителя „Холдинг Варна“ АД гр. Варна. С обжалваното определение № 5505/ 21.05.2025г е оставена без разглеждане жалбата срещу решението на директора на РИОСВ-Варна, подадена от Сдружение „Да спасим Дом Младост“, гр. Варна и от Политическа партия “Зелено движение“ като е прекратено производството по делото в тази част. Изложени са съображения, че двамата жалбоподатели нямат правен интерес от оспорването, тъй като не са носители на правото на участие като "заинтересованата общественост", което да произтича от разпоредбата на чл. 9, § 2 от Орхуската конвенция, във връзка с чл. 1, § 2, б. ‚"д" от Директива 2011/92 ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. За Сдружение „Да спасим Дом Младост“ е прието, че не е ангажирало доказателства, че е регистрирано в обществена полза за защита на околната среда и за засягане на негови членове от инвестиционното предложение. По отношение на политическата партия „Зелено движение“ съдът намира, че създаването й е с цел участие в избори, както и формиране и изразяване на политическа воля, поради което не разполага с активна процесуална легитимация за оспорване на процесното решение на РИОСВ – Варна в контекста на „заинтересована общественост“ по смисъл на §1 т.25 от ПР на ЗООС. Акцентира и върху липса на доказателства нейни членове да са засегнати от инвестиционното предложение. С обжалваното определение № 6281/ 10.06.2025г е оставена без уважение молбата на И. К. К. за конституирането й като заинтересована страна по делото по съображения, че не е участник в производството по издаване на обжалвания акт и спрямо нея не се установява твърдяното в молбата и от доказателствата по делото пряко засягане на интересите й. Така постановените определения са валидни, допустими и правилни относно Сдружение „Да спасим дом Младост“ и И. К. К., а по отношение на ПП „Зелено движение“ определението е неправилно. Двамата частни жалбоподатели Сдружение „Да спасим дом Младост“ и ПП „Зелено движение“ не са адресати на оспорения административен акт и първоначално обосновават правния си интерес с качеството на "заинтересована общественост" по смисъла на чл. 9, § 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. В член 9, § 2 от Орхуската конвенция е предвидено задължение всяка страна да осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6, според които обществеността участва при вземане на решения, респективно в процедурата по тяхното обжалване, за разрешаване на дейностите, изброени в Анекс I. Според чл.9, §3 от Конвенцията, в допълнение и без ущърб на процедурите за преразглеждане, споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда. Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон, обн. Д.в. бр. 91/14.10.2003 год., поради което е част от вътрешното право. От това обаче не следва безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея. Преценката е предоставена на националния съд, който е необходимо да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, §.3 от Конвенцията с оглед осигуряване на съответното лице възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда. С разпоредбите на чл. 2, §5 от Конвенцията и на §1, т. 25 ДР на ЗООС се презумира правен интерес за „неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право“ (Конвенцията), съответно „екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство“ (ЗООС). Следователно изводът за наличие на правен интерес произтича от предмета на дейност и целите, за които са създадени сдруженията-частни жалбоподатели. Видно от данните в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в целите на Сдружение „Да спасим Дом Младост“ е включено: 1. Възстановяване използването на подземните (в т.ч. и минерални води) на гр. Варна изключително за обществени цели: рекреационен и терапевтичен ресурс с широк обществен достъп-балнеология, рехабилитационни и спортни обществени (държавни и общински) центрове с басейни и чешми; за отопление на обществени сгради и обекти; 2. Възстановяване на дом Младост, [улица]. В чл.3 от устава си ПП „Зелено движение“ поставя за своя главна цел защитата на околната среда и запазването на природата като постоянно действаща доктрина и приоритет в настоящото и бъдещото устойчиво развитие на държавата и гражданското общество. Тези данни сочат, че частните жалбоподатели са регистрирани юридически лица в съответствие с националния закон и като такива отговарят на легалната дефиниция за „общественост“ по смисъла на чл.2, т.4 от Орхуската конвенция, според която общественост е едно или повече физически или юридически лица, и в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи, както и на дефиницията по § 1, т. 24 от ДР на ЗООС - едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство. Тъй като ПП „Зелено движение“ има за предмет дейности за опазване на околната среда и тези дейности не са ограничени до личен, а са свързани с широк обществен интерес, този правен субект отговаря на легалната дефиниция за „заинтересована общественост“ по смисъла на чл. 9, §2 във връзка с чл.2, §5 от Конвенцията и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Като такава тя има гарантиран правен интерес от оспорване на решението на директора на РИОСВ Варна. Непризнавайки правото й да участва в съдебното производство и прекратявайки производството спрямо нея, съдът е постановил незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна. В тази част делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след конституиране на ПП „Зелено движение“ като жалбоподател. Различен е правният извод по отношение на Сдружение „Да спасим Дом Младост“. То не попада в обхвата на понятието „заинтересована общественост“ по смисъла на легалните определения по Орхуската конвенция и ЗООС, тъй като неговите цели не са екологични. Възстановяване използването на подземни, включително минерални води, за изключително обществени цели не е намерение с екологична насоченост. Тази задача не е пряко свързана с опазване на околната среда, в частност с опазване и съхраняване на водите. Няма данни какво представлява Дом Младост, в какво се състои възстановяването му и как е свързано с опазване на околната среда. Следователно за сдружението не произтича правен интерес от оспорване на решението на директора на РИОСВ Варна директно от Орхуската конвенция, поради което наличието на такъв трябва да се преценява по националното законодателство и съобразно доказателствата по делото. По аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК, очертаващ кръга от лицата, имащи право да оспорват административните актове по съдебен ред, за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Тъй като процесуалноправният интерес от обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно към предотвратяването им или към постигане на благоприятни правни резултати, пряк и непосредствен интерес имат лицата, засегнати от него, независимо дали са били конституирани като страна и дали са участвали в развилото се пред административния орган производство. От друга страна следва да се има предвид, че всеобхватният характер и значение на благата, елемент от съдържанието на конституционно признатото право на здравословна и благоприятна околна среда, обуславя по-широко тълкуване на понятието „правен интерес“ като елемент от правото на оспорване по чл. 147, ал. 1 от АПК. При пълно съобразяване с очертаните вътрешноправни изисквания е приетото от първоинстанционния съд, че сдружението не е доказало пряк и непосредствен правен интерес от съдебно оспорване на издадения акт по ОВОС. Неоснователно се поддържа в частната му жалба, че е лице по чл.9, §3 от Орхуската конвенция и по силата на тълкуването, дадено с решение по дело С-826/18 на СЕС, има право на участие в образуваното съдебно производство. По аргумент от т.46 на решението лице, което не е част от „заинтересованата общественост“ по смисъла на Орхуската конвенция, не може да се позовава на нарушение на член 9, параграф 2 от тази конвенция, тъй като то няма достъп до правосъдие в главното производство. Съгласно т. 47 от решението, достъпът на такова лице до правосъдие следва да бъде подчинен на различен режим (в смисъл да се осигури достъп до правосъдие), ако националното право на държава членка предоставя на обществеността по-широко право на участие в процеса на вземане на решения, по-специално правото на ефективно и своевременно информиране за проект, както е разрешено в член 3, параграф 5 от Орхуската конвенция, според който страните по Конвенцията могат да приемат в националното си право по-благоприятни мерки от предвидените в тази конвенция, като например мерки, осигуряващи по-широко участие на обществеността в процеса на вземане на решения, посочен в член 6 от тази конвенция. Безспорно настоящият случай не попада в описаната хипотеза доколкото пред съда не се релевират нарушения на правата, които са предоставени в член 6, параграфи 3 и 7—9 от конвенцията. Освен това, според цитираното решение на СЕС, член 9, § 3 от посочената конвенция позволява допустимостта на посочена в него жалба по съдебен ред да е обусловена от участието на жалбоподателя в процедурата, подготвяща обжалваното решение, освен ако с оглед на обстоятелствата по делото той не може да бъде основателно упрекнат, че не е участвал в тази процедура. От данните по делото се установява, че инвестиционното предложение „Изграждане на международен и конгресен център“ в УПИ ХІХ-1006, кв.1, идентичен с ПИ 1013525361036 на възложителя „Холдинг Варна“ АД гр. Варна е публично оповестено и срещу него не са постъпили възражения или становища от сдружението, нито по друг начин е изразено намерението му за участие в административната процедура. Нещо повече, според тълкуването на член 9, § 3 от Конвенцията, дадено от СЕС по дело C-252/22, на правен субект, различен от неправителствена организация за опазване на околната среда, се признава процесуална легитимация за оспорване на административен акт, на който не е адресат, само когато твърди, че не е спазен частен законен интерес или интерес, свързан с правно положение, което е пряко свързано с предмета му на дейност. В настоящия случай не се доказва нито една от тези предпоставки. По тези съображения правилно съдът не е конституирал Сдружение „Да спасим Дом Младост“ като страна (жалбоподател) по делото и е прекратил съдебното производство по отношение на него. С обжалваното определение № 6281/ 11.06.2025г е оставена без уважение молбата И. К. К. за конституирането й като заинтересована страна по адм. д. №193 по описа на Административен съд-Варна за 2025г. Съдът е посочил, че тя не е участник в производството по издаване на обжалвания акт и спрямо нея не се установява твърдяното в молбата и от доказателствата по делото пряко засягане на интересите й. Накрая е отбелязал, че дори да притежава правен интерес, не е упражнила правото си да оспори акта. Безспорно частната жалбоподателка И. К. също има качеството „общественост“ по смисъла на легалното определение, дадено в чл.2, т.4 от Орхуската конвенция. За да й бъде признато право на участие в съдебно производство при оспорване на акт, издаден в процедура по ОВОС, тя трябва да има качеството „заинтересована общественост“ по смисъла на чл.9, §2 от Орхуската конвенция. Като жител на населеното място, където ще се реализира инвестиционното намерение, тя може да бъде засегната от реализацията му. Националната процесуалноправна уредба й осигурява достъп до правосъдие чрез възможността да оспорва процесното решение на директора на РИОСВ Варна, от която тя не се е възползвала. Съгласно нормата на чл.153, ал.1 от АПК в съдебното производство страни са оспорващият, органът-издател ва административния акт и всички заинтересовани лица. А заинтересовани лица по смисъла на АПК са тези, за които административният акт е благоприятен. Когато един индивидуален административен акт е неблагоприятен за правния субект, както се твърди в случая, редът за защита срещу него е само подаване на жалба по реда и в сроковете по АПК, а не чрез присъединяване към оспорването. Такава възможност е призната на правните субекти само при оспорване на общи административни актове ина подзаконови нормативни актове. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е отказал да конституира И. К. в качеството на заинтересовано лице за участие в производството. По тези съображения развитите от административния съд доводи, че за Сдружение „Да спасим Дом Младост“ и И. К. К. е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК се споделят от настоящата инстанция, поради което обжалваните определения, касаещи тези правни субекти, като правилни следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора на частните жалбоподатели Сдружение „Да спасим дом Младост“ и И. К. К. не се дължат разноски, а по направените такива от ПП „Зелено движение“ ще се произнесе първоинстанционният съд при решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,