Определение № 210 от 15.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1693/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от адв. Ал. И., за изменение на постановеното по делото решение № 60155 от 02.03.2022г. в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за трите инстанции съобразно отхвърлената част от иска. Молителят поддържа, че в случая предявената искова претенция е за 100 000 лева, като с окончателното решение на ВКС са присъдени 70 000 лева, поради което му се дължат 30% от направените в трите съдебни инстанции разноски. Ответникът по молбата П. Х. М., представляван от адв. Ч., оспорва молбата, като поддържа, че в производството пред ВКС претенцията му е била изцяло уважена, като такъв е бил размерът на претенцията му и във въззивното производство, поради което на ответника не се дължат разноски. Прави искане за съобразяване на направеното от него възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че съдът намери искането за присъждане на такова за основателно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Производството по делото се е развило по предявен от П. Х. М. против ЗД „Бул Инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 16.09.2015г. ПТП в размер на 100 000 лева. С постановеното по делото първоинстанционно решение предявеният иск е уважен за сумата 35 000 лева и отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лева. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 35 000 лева до 70 000 лева и с постановеното въззивно решение жалбата е уважена частично за разликата над 35 000 лева 55 000 лева, като ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на още 20 000 лева. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивното решение е обжалвано от ищеца с касационна жалба в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 55 000 лева до 70 000 лева. С постановеното по настоящото дело решение № 60155 от 02.03.2022г. въззивното решение в обжалваната част е отменено и ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на 15 000 лева. В решението си настоящият състав е приел, че с оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски за трите инстанции. С оглед изложените факти искането на ответника за присъждане на разноски е частично основателно. При съобразяване на изхода на делото с оглед постановеното от настоящият състав окончателно решение и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска. Предявеният от ищеца иск е за сумата 100 000 лева и постановеното първоинстанционно решение в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 70 000 лева до 100 000 лева, не е било обжалвано и е влязло в сила. С оглед уважаването на иска до размер на 70 000 лева и влизането в сила на първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лева, ответникът има право на 30% от направените в първоинстанционното производство разноски. Разноските на ответника в първоинстанционното производство възлизат на 8000 лева – адвокатско възнаграждение и 500 лева – депозит за възнаграждения на вещи лица. Ищецът е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство в първоинстанционното производство с оглед цената на иска от 100 000 лева възлиза на 4236 лева с ДДС. Заплатеното от ответника възнаграждение в размер на 8000 лева без ДДС надхвърля двойно така определения размер. При съобразяване на предмета на делото, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност – предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП при установено със задължителен съгласно чл.300 ГПК акт виновно противоправно поведение на водача, причинил увреждането, и проведени две заседания в първоинстанционното производство, настоящият състав намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/2004г. размер – 4236 лева. С оглед на това на ответника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1420,80 лева. Искането на ответника за присъждане на разноски за въззивната и за касационната инстанция е неоснователно при съобразяване на обжалваемия интерес във всяка от тези инстанции и уважения размер на иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,