Определение № 2961 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2030/2026 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. И. И. за отмяна на влязло в сила решение №3437 от 11.06.2024 г., постановено по гр.д. №12692/2022 г. по описа на Софийски градски съд, потвърдено с решение №454/14.04.2025 г., постановено по в.гр.д. №2443/2024 г. на Апелативен съд - София, недопуснато до касационен контрол с определение №124/15.01.2026 г. по т.д. №1932/2024 г. на ВКС. С решение №3437 от 11.06.2024 г. по гр.д. №12692/2022 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Р. И. И. срещу „Юробанк България“ ЕАД иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 69 172.18 лева, представляващо възнаграждение по споразумение от 03.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Молителят твърди, че исковата му претенция се основава на сключено на 03.10.2016 г. споразумение между праводателите на страните –„Банка Пиреос България“ АД и „Крит“ ЕООД. С него страните са постигнали съгласие относно задълженията, произтичащи от договор за банков кредит №367/2008 г. и анекси към него, като кредиторът се е съгласил вместо заплащане на остатъка от дълга да приеме кредитополучателят да извърши в срок до 31.01.2017 г. СМР по отношение придобитите от банката недвижими имоти и тяхното привеждане до степен на завършеност акт 16, обективиран под формата на разрешение за ползване. Претендирал е заплащане на възнаграждение за извършената работа – СМР в процесния магазин № И 103, находящ се в многофункционален комплекс в УПИ I-414,415,416, кв.64, местност „Манастирски ливади- изток“ по плана на [населено място], р.н Триадица, Софийска община, възложени със споразумението от 03.10.2016 г., като вземането на „Крит“ ЕООД е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.02.2021 г. Молителят твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК - с предходно решение №3387/23.11.2022 г. по гр.д. №5948/2021 г. на СГС, потвърдено с решение №297/15.03.2023 г. по в.гр.д. №1309/2023 г. на САС, недопуснато до касационен контрол с определение №3375/13.12.2024 г. по т.д. №1746/2024 г. на І т.о. на ВКС, постановено между същите страни - Р. И. И. /цесионер по договор с „Крит“ ЕООД/ и „Юробанк България“ АД и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД /правоприемници на „Банка Пиреос България“ АД, съдът се е произнесъл по същите правопораждащи факти - извършени от „Крит“ ООД СМР на основание на същото споразумение от 03.10.2016 г., сключено между страните и развалено с обратна сила. СМР са извършени на същия строителен комплекс в УПИ I-414,415,416, кв.64, местност „Манастирски ливади - изток“ по плана на [населено място], р-н Триадица, Софийска община, на основание същото разрешение за строеж №113/25.01.2007 г. и въведени с общ акт обр.16 /разрешение за ползване/ подобекти, като единственото различие в двете окончателно приключили съдебни производства е извършването на СМР в различни подобекти, а именно магазин № И 102 /предмет на гр.д. №5948/2021 г. на СГС/ и магазин № И 103 /предмет на процесното решение № 3437/11.06.2024г. по гр.д.№ 12692/2022г. на СГС/. Счита, че е налице противоречие между двете съдебни решения, тъй като има общи правопораждащи факти. Излага и становище, че разрешаването на спора по обусловения иск /този по гр.д. №12692/2022 г./ е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по отношение на определени факти и обстоятелства /относно подобектите, представляващи предмет на двете производства/ на постановеното преди него и влязло в сила решение по гр.д. №5948/2021 г. Ответникът „Юробанк България“ АД излага подробни доводи за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че предметът на двете дела е различен и няма общи правопораждащи факти. Оспорва да има връзка на преюдициалност между двете дела. Излага становище, че не е налице сочената хипотеза на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че молбата за отмяна е подадена в законоустановения срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК от легитимирана страна срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК и е допустима. В молбата се твърди, че между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си, влезли в сила съдебни решения, т.е. че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Поддържа се, че дори да не е налице пълно тъждество между двете дела, спорът по които е разрешен противоречиво, е налице противоречиво произнасяне по преюдициални въпроси, включени в предмета на спора, по които се формира сила на пресъдено нещо, като са въведени и доводи за неправилност на атакуваното решение. Възраженията на ответника са относими към основателността на искането по чл.303 и сл. ГПК, а не към допустимостта на производството. Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съобразно чл.307, ал.2 ГПК. Водим от горното, съдът