Определение № 5711 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 204/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. К. К. чрез пълномощника му адвокат В. В. против решение № 1070 от 28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 1168 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 421 от 10.02.2023 г. по гр. д. № 6165/2022 г. на Районен съд - Варна за допускане на съдебна делба на апартамент № 211 в [населено място], [улица][жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** между С. К. К. и Я. К. К. при равни права в съсобствеността от по 1/2 ид. ч. С. К. К. е подала чрез пълномощника си адвокат Б. Д.-П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че по делото липсва спор по следните факти: Страните са наследници по закон – дъщеря и син – на К. К., починал на 1.05.1993 г. и съпругата му С. А. К., починала на 12.04.2021 г. Процесният имот е придобит по време на брака от К. К. и С. К. с нотариален акт от 1974 г. На 12.08.1993 г. С. Я. К. е продала своите 4/6 ид. ч. от имота на Я. К. К. по време на брака му с Н. Д. К., като си е запазила правото на безвъзмездно и доживотно ползване. Бракът между Я. К. К. и Н. Д. К., сключен на 19.12.1986 г., е прекратен с развод със съдебно решение от 20.12.2016 г. С договор за покупко-продажба от 5.05.2022 г. Н. Д. К. е продала на С. К. К. собствените си 2/6 ид. ч. от имота. Въззивният съд е приел, че спорът е дали Я. К. е придобил по давност наследствената на ищцата С. К. 1/6 ид. ч. от имота, като във въззивното производство не се поддържат възраженията за придобиване по давност на 2/6 ид. ч. на бившата съпруга на ответника. Констатирал е, че възражението за давност е основано на твърденията, че след закупуването на идеалните части на майка му през 1993 г. Я. К. и семейството му са живели в имота, а ищцата никога не е държала или владяла части от него; с бившата му съпруга са във фактическа раздяла от 2007 г.; в началото на месец януари 2008 г. сменил ключалката на входната врата и ищцата и бившата му съпруга не разполагали с ключ; след този момент извършил преустройства и подобрения в имота, сменил обзавеждането. Съдът е приел, че показанията на разпитаните свидетели К. Р. и Т. М., ангажирани от ответника и М. С. (живеещ на съпружески начала с ищцата) и М. Л. (дъщеря на ищцата), ангажирани от ищцата (които е посочено, че се кредитират при условията на чл. 172 ГПК и доколкото се базират на лични впечатления и са в унисон с останалите доказателства) установяват, че до края на живота си С. К. е живяла в процесния апартамент със семейството на сина си Я., като до края на 2007 г. там е живяла бившата му съпруга Н., а от 2009 г. новата му съпруга, заедно с тримата сина на Я., а през 2012 – 2014 г. е живяла и приятелката на единия от синовете. Този син правил ремонта, а впоследствие той и жена му се преместили да живеят в С.. Я. също е правил ремонти в жилището. До смъртта на С. К. ищцата и дъщеря й също са посещавали блока и апартамента, като са вземали С. К. на гости у ищцата. През 2008 г. поради раздялата н бившата си съпруга Я. сменил ключалката на апартамента. Съдът е посочил, че не кредитира показанията на свидетелите К. Р. и Т. М., че приживе родителите купили апартамент на С., респ. че Я. и майка му й дали пари да си купи апартамент, а процесния да остане за ответника, тай като си противоречат и не се базират на лични впечатления. Позовавайки се на указанията по приложението на материалния закон в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, съдът е посочил, че не е доказано ответникът да е извършил действия, с които да е демонстрирал пред ищцата промяната на намерението и отблъскване на нейното владение. Липсват данни, че не я е допускал в имота. Смяната на бравата през 2008 г. е насочено срещу бившата съпруга и не може да обоснове извод и за завладяване идеалната част на ищцата. Установено е, че ищцата не е имало проблем да посещава апартамента, като сведенията, че С. К. е посещавана в дома си от дъщеря си и внуците си дават всички свидетели. Правените ремонти съставляват действия по управление и поддръжка и не демонстрират завладяване на наследствената идеална част на ищцата. Тези съображения за обусловили извода на окръжния съд, че ответникът не е придобил по давност наследствената идеална част на ищцата и правата в съсобствеността са по 1/2 ид. ч. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Я. К. К. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Счита, че с оглед Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобствениците, очевидно неправилно въззивният съд е направил извод за неизтекла придобивна давност въпреки установеното по делото владение от 2008 г. Соченото основание не е налице. Тезата на касатора се основава на квалификацията, която той дава на факта, че той и семейството му са живели в имота, считайки, че това е владение. В Тълкувателното решение обаче, освен приложимостта на презумпцията в отношенията между съсобствениците, независимо от основанието на което е възникнала съсобствеността, е разяснено и в кои случаи презумпцията е опровергана, а именно когато основанието на което е установена фактическата власт признава правата на останалите съсобственици, като в тази хипотеза завладяващия чуждите идеални части трябва да превърне държането във владение, чрез действия, които обективират намерението му да владее тези идеални части за себе си. В случая въззивният съд е приел, че ищецът е установил фактическата власт като съсобственик и при запазено право на ползване на майка му върху 4/6 ид. ч. от имота, т. е. на основание, което не отрича правата на ищцата, поради което за да ги завладее е било необходимо да демонстрира пред нея промяната на държането във владение. С оглед на това липсва основание да се преценява дали формираните и отразени в мотивите изводи са очевидно неправилни, като се има предвид и че в производството по чл. 288 ГПК не може да се преценява съдържанието на събраните доказателства. С оглед изхода на настоящото производство Я. К. К. следва да възстанови на С. К. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 2500 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Б. Д.-П.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение