Определение № 65 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2493/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Билдтрейд груп“ ООД, [населено място], против определение № 1801 от 13.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2594/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба №57638 от 22.06.2020г. срещу определение 1427 от 10.03.20г. по т.д. № 505/20г. на СГС. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, в частта предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 1427 от 10.03.2020 г. по т.д. № 505/2020 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането й за назначаване на особен представител на основание чл. 29, ал. 4 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съдебният акт, с който се назначава, респ. се отказва да се назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, защото няма характер на преграждащ развитието на делото акт и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закон. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество същата е неоснователна. Законосъобразна е преценката на въззивния състав, за това, че постановените по реда на чл.29,ал.4 ГПК определения не подлежат на самостоятелно обжалване. Разпоредбата на чл.274 ,ал.1 ГПК лимитира възможността за упражняване на инстанционен контрол по отношение само на изброените от нея категории определения и тъй като определението на съда за назначаване на особен представител няма характер на преграждащо развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, същото е изключено от обхвата на подлежащите на обжалване съдебни актове. Еднозначна в този смисъл е и константната съдебна практика – вж. определение № 400/03.10.2016 г. по ч.т.д. № 1904/2016 г. на ВКС, I т.о., определение № 78/13.02.2020 г. по ч.т.д. № 2926/2019 г. на ВКС, I т.о., определение № 828/24.10.2011 г. по ч.т.д. № 633/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 395/29.07.2016 г. по ч.т.д. № 1517/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 205/25.03.2013 г. по ч.т.д. № 933/2012 г. на ВКС, II т.о. и др. Следователно, определението като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Жалбоподателят не е изложил допълнителни аргументи, които да са относими към повдигнатия процесуалноправен спор. Същият буквално е възпроизвел въззивната си жалба, с оплаквания по съществото на повдигнатия пред САС спор, което към настоящето производство третиращо, единствено допустимост на обжалването е ирелевантно. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение