Определение № 257 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2434/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу решение №.88/8.03.16 по г.д.№.104/16 на Окръжен съд Русе. Ответната страна Център за спешна медицинска помощ Р. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск за прогласяване нищожността на съдебно решение №.387/27.05.13 по г.д.№.406/13 на Русенски окръжен съд /с което ИА „Главна инспекция на труда” е осъдена да плати на Център за спешна медицинска помощ Р. на основание чл.49 ЗЗД 300лв. разноски, направени в производство, в което е отменено незаконосъобразно наказателно постановление – поради невъзможност за претендирането им в това административно производство/ е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. Посочил е, че съгласно ТП 2/14 на О. на ВКС и П. ВАС споровете за присъждане на обезщетения за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административн инаказания, вкл. и такива за присъждане на разноски по обжалване, са подсъдни на административните съдилища; че към момента на постановяване на оспореното решение практиката по този въпрос е била разнопосочна и горепосоченото постановление не е било прието; че същото има действие за вбъдеще. От друга страна, дори да се приеме, че оспореният акт не е постановено от компетентен съд, то той не е нищожен, а недопустим, и правилата за атакуването му са изрично прогласени в процесуалния закон. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.370/30.10.12 по г.д.№.480/12, І ГО на ВКС/ по въпроса „къкъв е порока на съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между граждански и административни съдилища – недопустим или нищожен?”. Доколкото горепосоченият въпрос е включен в предмета на разглеждане по т.д.№.1/2015 по описа на ВАС за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегия на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по горепосоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,